РЕВЮ: The Four/ Божествена полиция

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Преди да започна със същинската част на това ревю, искам да направя едно признание. Или няколко признания, не знам как ще се получи. Просто трябва да кажа някои неща, за да стане ясно в каква светлина оценявам филма.

Много, наистина много обичам китайските филми с бойни изкуства. На моменти обичта ми към жанра избива направо в ирационалност. По едно време бях стигнал до там да съм способен да разпозная някои от известните китайски хореографи на бойни сцени просто по стила. Мисълта ми е, че…

Уф, ясна ми е мисълта. Дайте ми качествен бой и бързо ще спре да ми пука и за сюжет, и за актьорска игра, и за каквито там чисто филмови качества нормален зрител би тръгнал да търси в един филм. Толкова е просто. Опре ли до този жанр, принципно съм доста лесен зрител.

И все пак… Докато пиша това, в главата ми изникват спомени за твърде много филми от жанра, които споделят твърде много общи белези, които пък в крайна сметка успяха твърде много да ми писнат по някое време. Говоря за ситуираните в приказно-исторически сетинг филми, от които практически всичките в последно време се взимат толкова насериозно, че чак боли. Сякаш създателите им се чувстват длъжни да набутат тежък драматизъм в гърлото на зрителя с помощта на някаква много голяма лъжица или… Знам ли и аз?

Дори прекрасни филми като “Fearless” с Джет Ли и “Shaolin” с Анди Лау и Джеки Чан страдат от това, а какво остава за посредствени изпълнения от рода на “The Lost Bladesman” или откровени бози като “Legend of the Fist”? Последните можеха – и трябваше – да бъдат спасени от по-лековат тон… Но не, дай да сме тежковато драматични, понеже така е по-стойностно. Твърде много хора напоследък си мислят че правят следващия “Герой” или “Тигър и дракон”, но… Не става така, просто не става. Дори “True Legend” на Юен Уо-Пин, който е за Пияния майстор от едноименната лека и твърде прекрасна комедия, се оказа една тежка драматичност с драма и тъга, и епично-приказна епична приказност, и съчетание от цветове, и драма, и сълзи, и…

Не искам това, да му се не знае… Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против засилената драма във филмите, които гледам, даже я приветствам – но не и когато е окупирала една твърде голяма част от цял жанр, който ценя. Искам нещо лекичко, непретенциозно, радващо… Гледали ли сте “Iron Monkey”? Ако не сте, хвърлете му едно-две очи и ще ме разберете.

Както вече се досещате, “The Four” се оказа точно това, което исках. Лек, непретенциозен и така нататък… Драма, в действителност, не липсва, даже любовен триъгълник има. Има предателства, има интрига, има двойни игри, има и зъл магьосник, решил да върши зли злини… И така нататък. Има купища предпоставки за драматичната сериозност, на която посветих толкова много изречения по-горе и която изобщо не исках да виждам.

Само дето драматичната сериозност я няма. Дори напротив, има достатъчно сцени, които да накарат зрителя да се засмее или поне да се усмихне. Създателите на този филм са се погрижили да ни дадат филм, с който да се забавляваме. А това, в действителност, хич не е малко. Никак даже.

Но да караме по ред.

Както вече стана ясно, “The Four” е приказно-историческо фентъзи с бойни изкуства. Строго погледнато, главните герои са малко повече от четирима, затова и в заглавието на това ревю съм избрал за превод “Божествена полиция”, което пък е мой – и, да си призная честно, относително неточен – превод на изваденото от английските субтитри наименование на един от двата полицейски отдела, около които се върти действието.

(Тук отварям една голяма и много важна скоба. Ясно ми е, че четящите ревюто няма да се засилят да си платят, за да гледат филма. То няма и как… Само да кажа, че гледането с английските субтитри, с които го гледах аз, е истинско мъчение. Беше един твърде некадърен фенски превод, който вършеше работа единствено като основа за субтитрите, които качих по съответните български сайтове. Не ми се ще да звуча нескромно, но колкото и добре да владеете английския език, по-добре гледайте филма с моя превод. Вероятно има печатни грешки, а и някои от имената изглеждат странно, преведени на български, но в английския вариант, с който работих, голяма част от изреченията нямат абсолютно никакъв смисъл. И това не е проблем на сценария.)

Това, което може би няма да очаквате, е една по същество криминална история, свързана с плановете на зъл психопат да постави цяла държава на колене с помощта както на магията, така и на “традиционни” престъпни средства като убийства, изнудване и фалшифициране на пари. За разлика от типичните криминални истории, тук става ясно “кой е убиецът” още в самото начало на филма, след една доста зрелищна, макар и леко трудна за проследяване бойна сцена, в която бързо ще ви стане ясно кой на чия страна е и кой какво умее. Въпреки това филмът има с какво да ви изненада. Немалко време е отделено на вече споменатия любовен триъгълник, което при нормални обстоятелства е твърде дразнещо за зрител като мен, но този път филмът е достатъчно динамичен, че това  да не пречи, а има и предостатъчно друго действие. Също немалко време е отделено на интригата между двата полицейски отдела, започнала, след като пръкналата се сякаш от нищото Божествена полиция почти успява да провали внимателно подготвена операция на господстващия до този момент в града полицейски Отдел 6. Както се досещате, началникът на Отдел 6 изобщо не се радва, че императорът е решил да изпрати в града му нова група полицаи, подчиняващи се другиму. А през това време някой наводнява пазара с фалшиви пари…

Естествено, написаното по-горе не дава достатъчно добра представа за сюжета на филма, но не ми се ще да спойля.

Добре е да се спомене, че бойните сцени всъщност не са много. Не са и малко, но, въпреки името на Гордън Чан като сценарист и режисьор, не очаквайте количеството бой на “Fist of Legend”. Това, което не достига на филма откъм количество, го има като зрелище, обаче. Много зрелище… Филмът е фентъзи, все пак, така че реалистичност не очаквайте. Има го традиционното китайско wire-fu, има акробатика, има поразителни бойни техники, а има и магия… Огнени кълба и лед, превръщащ се в демон главен герой и зомбита… Като споменах зомбитата, имайте предвид, че не става дума за малоумните, тромави мозъкоядци, с които сме свикнали покрай западните филми и пародиите им, а просто за върнати към живот трупове… които се убиват трудно, но пък когато това се случи, се разпадат доста красиво на прах, което добавя още скорост към и без това динамичните бойни сцени. Динамиката е и едно от основните неща, с които ще запомните битките. Другото са специалните способности на героите. Един се превръща в страховит демон, когато се ядоса, друг става невидим, трети владее телекинеза… Стана ясно, надявам се. Ефектите си вършат адекватно работата, макар и да са далеч от нивото на холивудските блокбастъри.

Разбира се, специалните способности далеч не са единственото, което дефинира героите. Всеки е достатъчно добре изградена личност с достатъчно стабилна история и разпознаваеми изразни средства. Надявам се да съм успял да не съсипя това с превода… Актьорите вършат чудесна работа с това, което им е дадено, и, в крайна сметка, правят запомнящи се роли. Има и хумор, който е изигран изненадващо рафинирано. Като цяло точно от актьорската игра никой не би трябвало да недоволства.

Естествено, филмът не е лишен от недостатъци и фактът, че до момента не ги бях споменал, не би трябвало да ви навежда на мисълта, че е перфектен. Истината е, че ако го бях гледал в друг момент, едва ли щеше да ми допадне толкова. На първо място, “The Four” е начало на трилогия и това се усеща доста. Не свършва с ужасяващия клифхенгър на “Карибски пирати 2”, има завършен край, но цялата история стои леко… Леко недовършено, да речем. Без да спойля, ще споделя и че филмът страда от някои сценарни проблеми, видими отдалеч. Трябва да се отбележи и че първата бойна сцена е един много хаотичен хаос, в който ще се ориентирате трудно. За щастие това се оправя в следващите битки, но първата, с непрекъснато сменящата се гледна точка и купищата технически гафове, макар и не напълно дразнеща, трябваше да е по-добра.

Ами… Май е това. Филмът е много приятен и гледането му определено си струва. Има още какво да се желае, разбира се, но на фона на заливащата ни отвсякъде в този жанр сериозност е глътка свеж въздух. Препоръчвам го.

Tigermaster

2 thoughts on “РЕВЮ: The Four/ Божествена полиция

  1. Интересен прочит – хареса ми начина по който си подходил, личи си страстта ти към тези филми и затова получаваш моето уважение🙂

    Аз подходих доста по-критично от теб, може би защото самия под-жанр Wuxia pien ми е дразнещ с неговото прекалено летящо чувство и тежките драми, които в един момент ми заприличват на поредната латино сапунка в следобедите🙂

    Дерзай и ще следя за по-скорошни изяви🙂

    Поздрави

  2. Pingback: РЕВЮ: “Chinese Zodiac”/”Китайски зодиак” | tigermastersblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s