РЕВЮ: Петър Бобев – „Позорът на Один“

Едно време, преди петнайсетина години, доста харесвах някои книги на Петър Бобев. “Каменното яйце”, “Драконът от Луалаба”, “Камбо”… Не че ги помня в подробности, все пак бях в пети или шести клас, но Бобев като че беше – а и все още е – единственият български автор с истински усет за приключенски истории, който ми е попадал. Успяваше сякаш с магия да ме пренесе в джунглите на Африка, да ме накара да преживея невероятни приключения и дори да вкара фантастични елементи, и то по такъв начин, че наистина да ме заплени.

Но това беше едно време. От тогава минаха доста години, пораснах доста и интересите ми тръгнаха в друга посока. Все пак, когато забелязах “Позорът на Один”, бързо си спомних, че някога съм харесвал автора, че творчеството му ми е доставяло огромно удоволствие. А и идеята за книга, посветена на викингската история, писана от българин, ми се видя доста интересна. Не знаех, че има такива.

Оказа се, че книжката е доста приятна. Кратка е, чете се за по-малко от два часа, изпълнена е с екшън и приключения, а стилът на автора я превръща в наистина прекрасно четиво. Стилът, де… До преди да прочета “Позорът на Один”, книгата на Бобев, оставила най-ярка следа в паметта ми, беше “Каменното яйце” – което е нормално, предвид факта, че когато я четох, бях направо вманиачен по всичко, свързано с динозаври… Помня я като книга, която съвсем спокойно би могла да бъде написана от западен писател – ако не беше името на Петър Бобев на корицата, вероятно щях да реша, че авторът е американец. Споменавам това, защото “Позорът на Один” се оказа тотално различна по отношение на изказа. Няма го съвременния език на западен фантаст. Няма думи като “маниакалност” или “дефиниране”… Езикът е доста по-остарял, ако мога да се изразя така. Всъщност в момента единственото горе-долу адекватно сравнение, което ми идва на ума, са разказите на Робърт Хауърд в оригинал. Но дори и те не са точен пример. Просто трябва да го видите, за да разберете. Интересно е да се види как книжка, изпълнена с думи като “мяза” – думи, които съвременният българин свързва преди всичко със селския начин на изразяване, може да създаде усещането за наистина епично историческо приключение.

За това спомага фактът, че героите – всичките, до един – са интересни, ярки образи, запечатващи се веднага в ума на читателя. Не, естествено, не говоря за изключителна дълбочина и многопластовост – тук от това няма нужда, а и, предвид обема на произведението, няма и място, където подобно нещо да бъде разгърнато. Говоря за това, че още с появата си всеки герой вече е достатъчно завършена личност, че на читателя наистина да му пука какво се случва с него. Редно е да се спомене, че истински злодеи тук всъщност няма. О, викингите са жестоки и безпощадни, а и към края на книгата предводителят им се опитва да извърши нещо изключително гнусно, заради което погледнах на скандинавската митология по малко по-различен начин, отколкото до преди да прочета книгата. Но не са злодеи. Не са Лошите – дадена ни е възможност да погледнем на случващите се събития от тяхната гледна точка по такъв начин, че няма как да бъдат просто отрицателните герои. Не е като да няма и хора с отрицателни качества – това е приключенски екшън, все пак, без такива не може. Но дори те са достатъчно разбираеми.

А историята… Викинги идват да плячкосват български земи… Това изречение май стига… Или пък не? Не е особено сложен и завъртян сюжет, честно казано, но… Има си смели герои, има битки и приключения колкото ти душа иска… Има дори любовен триъгълник. И ей така, сякаш между другото, сред всичкия екшън е вкаран и сблъсък между цели четири религии – прабългарската, славянската, християнската и скандинавската. Без четене на морал, без “тази вяра е по-добра от онази вяра”… Подбраният от Петър Бобев исторически период е доста интересен, което ни дава възможност да надникнем в живота на тогавашните народи, населявали българските земи – основно прабългари и славяни – и да видим как са живели едни с други и до какво е довело това, както и да станем свидетели на отношението на прабългарските господари към християнството преди покръстването.

Не знам доколко книгата е исторически достоверна, но, честно казано, не ми и пука особено. Исках добро приключение и това получих. И то не е малко.

Tigermaster

4 thoughts on “РЕВЮ: Петър Бобев – „Позорът на Один“

  1. Здравей, Tigermaster,
    с интерес прочетох ревюто ти за книгата „Позорът на Один“. През последната година се потрудих над няколко страници за живота и творчеството на Петър Бобев, в които се опитах да събера всичката налична информация за този любим писател. Наскоро решихме с мои познати да поставим и кратки анотации към всяка една негова книга. Твоят текст е написан точно в стила, който желаем, и отправям молба да ни разрешиш да го използваме изцяло в моя сайт (със съответното упоменаване на автора и връзка към твоя блог). И тъй-като проектът за Бобев е отворен за всеки, ако имаш какво още да споделиш, чувствай се поканен. Страниците може да разгледаш от връзката по-долу.

    Поздрави,
    Миро

    Страници за Петър Бобев: http://miroslav.eu/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B2/

  2. Използвайте текста както решите, стига, естествено, да упоменете от къде сте го взели. Ще се радвам, ако донесе полза на някого.

    Поздрави.

  3. Pingback: РЕВЮ: Франс Бенгтсон – “Червеният змей” | tigermastersblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s