РЕВЮ: „The Private Life of Sherlock Holmes“/“Личният живот на Шерлок Холмс“

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Не съм особено запознат с филмографията на Били Уайлдър. Добре ще е да започна с тези думи. Естествено, гледал съм “Някои го предпочитат горещо” – и не го харесвам изобщо, не знам защо. Честно казано, не го помня достатъчно добре, за да го коментирам, а и в момента ревюирам друг филм. Затова ще кажа само че комедията му не ми беше смешна, а цялото нещо ми беше толкова скучно, че просто няма накъде повече.

В този смисъл, ако знаех, че филмът е на Уайлдър, вероятно щях да се замисля, преди да щурмувам руските торент-тракери в търсене. И щях да сбъркам, всъщност. Филмът се оказа разкошно забавление. Не без проблеми, трябва да призная, но добро и изпълнено с хумор… Може да се каже, че го препоръчвам.

Единственото, което ми беше известно за този филм – и заради което го гледах, между другото – беше, че ролята на Майкрофт Холмс е изиграна от Кристофър Лий – нали се сещате, Саруман Белия, граф Дуку и така нататък. Лий играе и Смърт в повечето от екранизациите по Тери Пратчет, та исках и да чуя дали в някой момент ще ПРОГОВОРИ ТАКА… И той го направи, макар и съвсем за малко.

Но да караме по ред. От малкото описания на филма, които ми попаднаха пред погледа, преди да го гледам, бях останал с впечатлението, че ще имам шанса да видя пародия, в която Шерлок Холмс разследва случай, в който са набъркани група джуджета, руска балерина и Чудовището от Лох Нес… Ами, има ги тези неща, само дето филмът не е пародия. Или поне не е от тези филми, които сме свикнали да определяме така – не е “Смотаняци”, не е и “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”, не е и нещо подобно. Не е и “Without a Clue” с Майкъл Кейн и Бен Кингсли, който, в интерес на истината, е много по-див филм, където ролите на Холмс и Уотсън се обръщат по един твърде готин начин.

По-скоро е опит легендите за Холмс да бъдат приземени в реалността. Този път детективът, макар и все още изключителен в работата си, далеч не е човекът със свръхестествени способности, когото сме свикнали да виждаме. Веднъж или два пъти се споменава, че в разказите си Уотсън отразява единствено успешно приключилите случаи, но не и провалите, че това, което почитаемият доктор описва, не само не отговаря напълно на действителността, но и докарва сериозни главоболия на Шерлок. Всъщност диалозите, свързани с това, са сред най-забавните във филма и гледането си струва дори само заради тях.

Струва си и заради актьорските представяния. Единственият от актьорите, който ми беше известен, преди да гледам филма, беше Кристофър Лий – както казах, той беше и причината, поради която го гледах. Човекът определено прави запомняща се, макар и кратка роля, като единствено малкото екранно време му пречи да заблести така, както Стивън Фрай, при все, че е разкошен актьор, не успя да го направи в същата роля в “Шерлок Холмс: Игра на сенки”. Робърт Стивънс в главната роля прави страхотно впечатление, като със сигурност е по-точен Холмс от Робърт Дауни, макар и да не е на нивото на Бенедикт Къмбърбач. Колин Блейкли в ролята на Уотсън, обаче, не радва толкова. Честно казано, макар и да е добро актьорско изпълнение, неговият доктор е твърде истеричен, твърде крещящ и твърде… Знам ли и аз… Не, не е зле, но мен, лично, ме подразни. Но пък останалите актьори са прекрасни всичките. Специално споменаване заслужава Моли Морийн в ролята на кралица Виктория, чието участие ме накара да се смея с пълен глас.

Както казах, обаче, филмът не е лишен от проблеми, и те – всичките – са в сценария. Не, не е зле написан, просто… На няколко пъти се споменава, че това е най-скандалният случай на Шерлок Холмс, но мистерия на практика няма. Една голяма част от разкритията по случая ще ви стане ясна още в самото начало на разследването, а през останалото време изобщо няма дори да се опитате да познаете “кой е убиецът”, нито как е било извършено престъплението. В крайна сметка ако не беше хуморът, филмът щеше да е ужасно скучен. Другият важен проблем в това направление е фактът, че около половината филм минава, преди Шерлок Холмс дори да научи за случая, камо ли да започне да работи по него, и през това време се случват един куп събития, които накрая нямат абсолютно нищо общо с разказаната история. Това е напълно буквално. Целият епизод с руската балерина, макар и забавен, може да бъде отрязан и това, което би трябвало да бъде основната история на филма, остава напълно непроменено – и като казвам “напълно”, имам предвид именно това – няма нужда да се промени дори една думичка в останалия сценарий. Финалът… Не е особено приятен, да не говорим, че е силно неподходящ за филм с преди всичко комичен тон като този. Надявам се, че сте запознати със сериала “Шерлок” на Стивън Мофат. Ако не сте, гледайте го при всички случаи, няма начин да не ви хареса. Споменавам го, защото финалът на първия епизод от втория му сезон е почти директно копие на финала на “Личният живот на Шерлок Холмс” – подозирам, че е умишлена препратка. Само дето има една много важна разлика, заради която краят на телевизионния епизод извиква широка усмивка на лицето на зрителя, докато краят на филма… Да кажем, че просто не го прави.

Като проблем може да се отчете и относително бавното темпо на филма. Само дето като се позамислих, осъзнах, че филмът ми идва бавен основно защото го сравнявам със сериала на Мофат – а той е адски бърз и енергичен. Така че не мисля, че това е проблем на филма, а и щом успях да свикна, спря да ми прави впечатление.

Нека горните критики не ви подвеждат – филмът е чудесно забавление и би трябвало да допадне както на почитателите на Холмс, така и на търсещите чиста комедия. Препоръчвам го.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s