РЕВЮ: „Les Miserables“/“Клетниците“

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Не повтаряйте моята грешка. Смятах да гледам филма на кино, но… Не издържах. Първоначално трябваше да излезе на четвърти януари – и ако беше станало така, вероятно щях да го гледам както си му е редът. Но премиерата му в България беше отложена чак за първи февруари.

Не е честно. Това, че нямам търпение, си е мой проблем, но фактът, че разпространителите му – които и да са – го забавиха неприлично много, не е. Мислех да напиша, че това да гледам филма на пиратско копие е било моят начин на протест против тази политика на издаване, но това ще е далеч от истината – просто не издържах.

Но за това вече мрънках в друга статия. Тук се очаква да напиша няколко думи за филма “Клетниците”… Та…

Филмът…

Филмът беше, меко казано, отвяващ дори на неособено големия екран, на който го гледах, и въпреки че скрийнърът беше, макар и с добро качество на картината и звука, далеч от съвършенството. Откриващата сцена, в която виждаме как десетки каторжници се опитват да издърпат огромен току-що построен кораб на сух док, сама по себе си е напълно достатъчна за изключително кино-изживяване – грамадна, мащабна сцена, големи декори и смазваща музика, и присъствието на Ръсел Кроу и Хю Джакман, на което се радваме до края на филма.

Мисля, че няма да е зле преди да продължа с ревюто, да спомена, че нито съм чел книгата на Юго, нито съм запознат с оригиналния мюзикъл. И за двете съжалявам доста – подозирам, че филмът щеше да ми хареса повече, ако познавах първоизточниците му.

И сега какво да кажа? Освен да седна да ръся хвалби по… ами, горе-долу по всичко? Като се започне от музиката, която е просто феноменална… За първи път, откакто гледах “Фантомът от операта”, един мюзикъл ме подтиква да си тактувам с крак непрекъснато, да почувствам ритъма, а на някои песни дори си припявах шепнешком. Актьорите, всичките, без изключение, се справят повече от прилично с пеенето, а, предвид факта, че за разлика от горе-долу всички останали мюзикли, за които знам, този път това, което чуваме, е това, което са изпели по време на снимките, а не записано отделно и след това насложено върху заснетите сцени пеене, това хич не е малко. Естествено, вече знаех, че Хю Джакман е изключителен певец, макар че във филм – освен “Весели крачета”, всъщност – май не беше показвал таланта си в тази област. Покрай “Суини Тод” ми беше известен и Саша Барон Коен, който, в интерес на истината, в “Клетниците”, макар и много готин, не показва и половината от гласовите данни, които демонстрира в Бъртъновия филм. Ръсел Кроу ме изненада доста приятно – не показа кой знае какъв диапазон, всъщност, но демонстрира стабилен, мощен и плътен глас и напълно прилична техника, а и в крайна сметка неговият Жавер ми беше най-симпатичният образ в целия филм. Истинската изненада, обаче, идва от Ан Хатауей, която демонстрира толкова огромен певчески талант, че просто не знам къде го е крила досега. Силен глас, диапазон, за който доста професионални певици могат само да мечтаят, превъзходна техника… И това от актриса, която тръгна от “Дневниците на принцесата”??? Страхотна е и напълно заслужава “Оскар”-а, за който е номинирана. Хю Джакман – също, впрочем, и също е номиниран за “Оскар” в категорията си. За нещастие филмът имаше лошия късмет да излезе в една и съща година с “Линкълн”, който освен прекрасен филм с великолепни актьорски представяния, е и със стопроцентова сигурност от тоя тип произведения, които Академията обожава – утвърждава ценности, има силно Послание, разказва за важен исторически период и т. н. – т. е. вероятността да не обере “Оскар”-ите във всичките важни категории, включително актьорските, е пренебрежима. И ако Даниъл Дей Луис в ролята на Линкълн може би дава по-силно актьорско представяне от Хю Джакман – за което не желая да съдя – то Сали Фийлд, при все че прави запомняща се роля като съпругата на президента, не може по никакъв начин да се мери с Фантин на Ан Хатауей. Ръсел Кроу, мен ако питате, също заслужаваше поне да бъде номиниран, но вече има една награда и две номинации, та, знам ли, може от Академията да са решили, че трета ще му дойде в повече.

Изобщо, слаби актьорски представяния във филма просто няма. Донейде Аманда Сайфрийд в ролята на Козет… Не, изобщо не е зле, а и има хубав глас, но… Просто не предизвиква уау-ефекта, който се очаква от героинята й. Епонин, изиграна от Саманта Баркс, ми допадна много повече. Интересно е да се отбележи, че Баркс играе същата роля и на сцена, в мюзикъла, по който е адаптиран филмът.

А като мюзикъл “Клетниците” е нещо твърде интересно. Мисля, че друг такъв не съм гледал – имам предвид филм, в който реплики почти няма. Не и изговорени, във всеки случай – с изключение на две-три едносрични изречения, всичко е изпято, песните преливат една в друга и музика се лее почти непрекъснато. И е хубава музика, няма какво да кажа повече.

Във визуално отношение филмът е точно толкова впечатляващ, колкото и във всяко друго – т. е. много. Вече споменах откриващата сцена, а по-натам има и още, красиви костюми, впечатляващ грим – нещо, което за първи път ми прави впечатление във филм, между другото – мащабни декори… и може би най-очевидните компютърни ефекти, които съм виждал във високобюджетен филм от “Спайдър-мен” насам. Само дето това последното вместо да пречи, ми помогна да се потопя още по-дълбоко в атмосферата на филма.

Ще ми се преди да завърша опита за ревю, да измрънкам за нещо, което ми направи доста неприятно впечатление към края на филма. Не, не е свързано с него. Нали знаете какво е Motion Picture Association of America? Една доста странна организация, част от чиито функции е да определя американските възрастови ограничения за филмите – т. е. кой филм за колко големи е подходящ. Организация, явно съставена от пълни олигофрени. С кой акъл преценяват, че покритото с трупове бойно поле в “Линкълн”, тийнейджърът, който счупи врата на дванайсетгодишно хлапе като вейка в “Игрите на глада”, и смъртта на Гаврош и реките от кръв в края на “Клетниците” са нещо напълно подходящо за деца над тринайсетгодишна възраст, докато инфантилизъм с елементи на дебилизъм като “Непобедимите 2” е само за корави яки мъжкари? Не мога да си го обясня.

Ако случайно имате намерение да показвате “Клетниците” на деца, имайте това предвид – въпреки тийнейджърския рейтинг, филмът, особено към края, е доста натоварващ емоционално. Далеч не е трагична или ревлива история, просто… Мисля, че е ясно какво се опитвам да кажа.

Май е това. Ревюто се получи доста по-хаотично, отколкото ми се искаше, ако трябва да съм честен, за което се извинявам. Просто… Вижте филма. Заслужава си.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s