РЕВЮ: Франс Бенгтсон – “Червеният змей”

Като гледам, третата от ревюираните до момента в този блог книги ще се окаже втората на викингска тематика. Честно казано, не съм сигурен защо се получава така. Преди известно време от три страни върху главата ми едновременно се изсипаха различни произведения на изкуството, пряко свързани с викингите. И нямам предвид “Позорът на Один”.

От едната страна – музиката – дойде албумът на Amon Amarth “Twilight of the Thunder God”. Оказа се твърде прекрасен, а и май е първият екстремен метъл албум, който успявам да харесам в цялост.

От другата страна – телевизията – дойде сериалът “Vikings” на “History Channel”. Доколко е исторически достоверен не знам, но, да си призная, не ми и пука особено. Все пак поне до момента е приятен, добре написан и превъзходно изигран сериал, който препоръчвам с чиста съвест.

От третата страна – литературата – дойде романът, който ревюирам в момента. “Червеният змей”. Попаднах на него напълно случайно, вече не помня какво съм търсил. Естествено, не знаех абсолютно нищо за автора, не знаех и какво да очаквам от книгата. Просто я подхванах и… Мисля, че всичко, което исках, беше един добър приключенски екшън. И си го получих. Епични, надъхващи, смазващо добре описани битки, достойно съперничещи на най-доброто в героичното фентъзи. Дори само това да бях получил, пак щях да съм доволен, а в книгата има много повече.

Първото, което ми направи впечатление, беше приказният изказ на автора – и като казвам “приказен”, говоря в най-буквален смисъл – а именно, че напомня на приказка. Пряката реч се оказа по-малко, отколкото очаквах, и често вместо нея има преразказ на диалозите. Не знам как ви звучи, като го описвам така, но всъщност е доста приятно. Усещането, че слушаш сага, разказана от някой особено сладкодумен разказвач, което това навява, е просто прекрасно. Стилът на автора е приятен и мелодичен, думите се леят като песен… Дори фактът, че четох книгата в превод не от оригиналния шведски, а от английски, не ми попречи да видя това. Както знаете, понякога и за най-добрия преводач е трудно да запази изказа на автора, особено когато превежда през език, какъвто е настоящият случай. Тук е моментът да спомена, че Анелия Капсарова е свършила чудесна работа. Ще ми се повече преводачи да работеха така.

Второто важно впечатление идва от усещането за автентичност, което струи буквално от всяка дума. Не съм експерт по скандинавска история, затова няма да изпадам в подробности. Очевидно е, че авторът е хвърлил огромни усилия за изпипването на книгата по отношение на историческата достоверност – навлязъл е в страхотни детайли за… Ами, за всичко – религия, битки, политика, схващания, обикновен живот… Рядко човек може да попадне на художествено произведение на историческа тематика, което да го вкарва до такава степен в атмосферата на описваната епоха. Една бърза справка в Уикипедия ще ви покаже за какво става дума – в романа са описани страшно много реални, документирани събития, и са включени немалко действителни личности. Времето, в което се развива действието, не е просто фон за екшъна, а важна част от сюжета – просто не виждам как би било възможно тази история да бъде поставена в друг период.

Естествено, нищо от споменатото по-горе нямаше да има никаква стойност без добра история. А това, всъщност, е най-голямата сила на “Червеният змей”. Сюжетът е изпълнен с достатъчно екшън, приключения и екзотика и в диалога има достатъчно хумор, за да ви забавляват на едно напълно безмозъчно ниво – по същия начин, по който се радвате на някое особено диво метъл парче. Само че елементарността е само на пръв поглед. Главният герой е готин пич с грамаден меч в ръка, но е и много повече от това. Дава ни се възможност не просто да видим двайсетина години от живота му, а да ги изживеем, да попием мъдростта, която той придобива в хода на приключенията си… В един момент осъзнаваме, че дивият млад викинг от началото на книгата е израснал пред очите ни и някак неусетно се е превърнал в мъдър и силен воин, напълно заслужил уважението, с което всички се отнасят към него. Ей така, без изсмукани от пръстите душевни терзания, без драма, авторът просто ни показва как животът на Орм го променя – и как въпреки всичко това си остава все същият човек, когото следваме от самото начало.

Както и да е…

Подхванах книгата, защото исках екшън. Получих много, много повече от това. Прочетете я и ще разберете.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s