РЕВЮ: “Vikings”/“Викинги“ – първи сезон

Трейлър на сезона

Страницата на сериала в IMDb

Това ревю трябваше да бъде изпълнено единствено с хвалебствия. Точно така, трябваше… И щеше, всъщност, ако сезонът беше приключил около минута-две преди финала на седмия епизод – щяхме да имаме завършена история за смели герои, приключения, битки и кръв… Щяхме да сме видели може би най-добрия псевдоисторически екшън, появявал се на телевизионния екран. Щяхме да бъдем удовлетворени от разигралия се пред очите ни сюжет и нямаше да се чувстваме предадени от оставената буквално да виси в нищото новопоявила се интрига. Пак щеше да има място за нов сезон, пак щяха да останат някои въпроси, чиито отговори да очакваме с нетърпение, пак щеше да има какво да поддържа интереса ни в следващите десетина месеца. Само дето явно сценаристите в някакъв момент са осъзнали, че творението им е достатъчно популярно, че да има втори сезон, и съвсем спокойно могат в осмия и деветия епизод да сменят рязко тона на сериала, да сътворят потенциал за нов любовен триъгълник и, в крайна сметка, да завършат с огромен клифхенгър. Можехме и без това да минем.

Строго погледнато, последните два епизода изобщо не са слаби, нито на фона на досегашните, нито принципно. Дори напротив, някои сцени са достатъчно силни емоционално, че да разхлопат доста сърца, а и развитието на сюжета по-натам се очертава интересно. Единственото, което не ми допадна, беше фактът, че отнеха цялата завършеност на разказваната до момента история.

Но, както обичам да казвам, да караме по ред.

Истината е, че началото на сезона е доста… неуверено, ако мога да се изразя така. Показват ни се някакви герои, някакви интрижки, някакви викингски обичаи… Успява да събуди интереса, но не и да зариби зрителя истински. Но идва вторият епизод, а след него и третият… По това време вече осъзнаваме, че сме се пристрастили безвъзвратно и вече нищо не може да промени това. Някаквите герои почти неусетно са ни станали достатъчно близки, че наистина да ни пука какво им се случва. Екшънът става все по-мащабен, по-кървав и по-надъхващ. Историята се развива с все по-бясно темпо…

Така де… Към края на седмия епизод сериалът носи емоция, сравнима единствено с преживяването от концерт на любима метъл група. И как няма да е така? С главен герой като Рагнар Лодброк, способен да посрещне всяка беда с усмивка. Честно казано, представянето на Травис Фимел, който до преди този сериал ми беше известен единствено като онзи фотомодел, който изигра Тарзан преди десетина години, доста ме учуди. Много добро, много. Да, усмивката почти никога не слиза от лицето му, изражението му рядко се променя… Но… Просто обърнете внимание на погледа му, особено в по-ключовите сцени. Сами ще видите разликата между усмивката на подивял от берсерк воин и лицето на човек, притиснат от обстоятелствата и усмихващ се единствено за да прикрие и потисне гнева и да може да вземе животопроменящо решение…

Не по-малко чудесна е Катрин Уиник в ролята на съпругата на Рагнар, Лагерта, да не говорим, че е и зверски красива. Изключителен воин и страхотен характер, Лагерта е до голяма степен това, което прави Рагнар това, което е. Връзката им е показана прекрасно както на сценарно ниво, така и откъм актьорско изпълнение. Редно е да се спомене и фактът, че Катрин Уиник в реалния живот е лицензиран бодигард и преподавател по бойни изкуства. Сами се досещате какво означава това – тя е страшно убедителна, когато се стигне до батални сцени, което, всъщност, рядко може да се види в телевизионна продукция.

Клайв Стандън, играещ ролята на брата на Рагнар, Роло, е също толкова добър – и героят му е също толкова важен за историята. Огромен, як, необременен от излишна интелигентност, умел с меча и като цяло радващ. Вътрешната драма, която разкъсва Роло през целия сезон и ни осигурява част от клифхенгъра, против който писах по-горе, всъщност е предадена изключително добре и към края няма как да не разберете защо героят постъпва така, както постъпва. Може дори да го подкрепите, знае ли човек.

Естествено, за представянето на Гейбриъл Бърн като ярл Харолдсон няма смисъл да се говори. Човекът отдавна се е доказал като актьор и тук показва класа, изигравайки едновременно гнусен и разбираем злодей, когото просто ще искате да мразите, но може би няма да ви е чак толкова лесно.

Флоки, изигран от Густав Скарсгард, също е доста ключов персонаж. Луд персонаж, луд като Жокера от вселената на Батман, само дето тук е положителен герой. В началото, всъщност, може и да ви подразни, но към края би трябвало да посрещате появата му на екран с усмивка.

Както и да е, ако реша да продължа да пиша за героите в подобен стил, ще ми трябва още твърде много място, да не говорим, че ще стане скучно. Във всеки случай няма образ с достатъчно екранно време, който да оставя зрителя безразличен.

А освен героите, има и екшън. Бърз, великолепно хореографиран и, както вече казах, много надъхващ. Един от проблемите на последните епизоди е, че битки няма. Готиното е, че, противно на създадените в съзнанието на масите образи, този път няма огромни двуръчни мечове и брадви, няма и рогати шлемове, ако това има значение. Има кръв, доста кръв, но не се прекалява. В битките няма компютърни ефекти, няма десетметрови скокове, няма безумно тресяща се камера и бърз монтаж, заради които да трябва да си представяме какво става, вместо да го виждаме. Има… адреналин… Много.

Ще ми се да кажа и нещо за атмосферата, но, честно да си призная, ми е трудно да намеря подходящите думи. Нека само споделя някои неща. Както вече съм споделял, не съм специалист по скандинавска история. Само че сериалът и не изисква да съм такъв, за да му се насладя. Показаното е достатъчно плътно както на визуално, така и на сценарно ниво, че да ме потопи в оная реалност – а дали е достоверно… Няма значение.

Историята… Сигурно сте забелязали, че гледам да не спойля излишно в ревютата, които пиша. Затова няма да навлизам в подробности. Само ще кажа, че е описана компетентно и непретенциозно. Докъм седмия епизод, имам предвид – след това започва нова история, която е оставена да виси в нищото… Да, знам, написах го вече сто пъти това, съжалявам. Сценарият радва, някои от диалозите са си истинска поезия в проза. Да, няма да видите десетки преплитащи се сюжетни линии, да, ставали сте свидетели и на по-епични истории, но тук… Тук ще видите герои, които ще подкрепяте – не защото са добри, каквито те просто не са, а защото ще ги разберете. Ще видите сила, ще видите викингите като природна стихия. Ще видите и берсеркери… И ще ви харесат.

После ще видите осмия и деветия епизод. И те също ще ви харесат… Може би. После ще недоволствате от факта, че трябва да чакате почти цяла година за следващия сезон.

Tigermaster

One thought on “РЕВЮ: “Vikings”/“Викинги“ – първи сезон

  1. Pingback: РЕВЮ: „Vikings“/“Викинги“ – втори сезон | tigermastersblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s