РЕВЮ: “The Lone Ranger”/ ”Самотният рейнджър”

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Гледайте го, докато все още можете. Филмът е просто страхотен. За нещастие е бокс-офис провал от епични пропорции, така че надали ще имате възможност да го видите в кинозала още дълго време. А, повярвайте ми, тази година няма – просто няма – филм, който да си струва големия екран повече.

Покрай “Самотният рейнджър” за пореден път установих нещо, което, в действителност, знам от много време. Голяма част от така наречените “критици”, чиито ревюта се появяват в сайтове като rottentomatoes.com, са олигофрени. Съжалявам, че започвам така, още повече, че съм изцяло за брутална, разкостваща критика за всяко произведение на изкуството. Но това е нещо, което просто трябва да бъде казано. В името на Светлината… Бях свикнал вместо сериозна критика да чета упражнения по сарказъм. Средняшките към ниски оценки също се очакваха, доколкото критиките към високобюджетните екшъни зависят в много по-голяма степен от шума, който филмът вдига около себе си, отколкото от реалните му качества. Дори погрешно маркираните от системата на малоумния сайт като негативни (“rotten”) критики бяха нещо, което знаех, че ще прочета. Това, което не очаквах, бяха ревюта, писани от хора, които не са гледали филма… Стигна се до там дори хората, намесени в създаването му, да се изкажат срещу това. Сериозно… Защо човек, на когото му се плаща за това, би ревюирал филм, който не е гледал, ми е напълно необяснимо. Как да се доверя на така наречените критически оценки в бъдеще, след като съм видял това?

Както и да е. Да… Знаете, да караме по ред.

Лошото… Преводът. О, Богове… Нали прочетохте изригването ми по-горе? В сравнение с това, което мислех да напиша за “преводача” на филма, мнението ми за “критиците” е направо ласкаво. Честно… Като не знаеш какво означава думата “gun”, къде си тръгнал да превеждаш? Елементарни реплики, които всеки петокласник би трябвало да може да преведе, в българския си вариант са с почти противоположно на оригиналното си значение. Прякорът, с който Тонто нарича Джон Рийд, бива изписан по поне два различни начина, като единственото, което стои зад това, е мързелът на преводача. И така нататък. Преводът е пълен с грешки, каквито не допусках дори когато бях на шестнайсет. Съжалявам.

Хубавото… Всичко останало. Не знам от къде да започна. Нека отново се върна на рейтинга на филма в rottentomatoes.com. Трийсет процента. За сравнение, “Отмъстителите” на Джос Уидън е с деветдесет и два. “Конан варваринът” на Маркус Ниспел е с двайсет и четири. Я сега, обаче, се замислете дали изобщо е възможно филм на същия режисьор, чийто “Ранго” спечели “Оскар” за най-добър анимационен филм миналата година и чийто “Карибски пирати” върна живота на жанра на пиратското приключение, подкрепен от сценаристите, които не само че написаха приключенията на Джак Спароу, но и няколко години по-рано вдигнаха Зоро от гроба, и от актьори като Джони Деп, Хелена Бонъм Картър и Том Уилкинсън, да бъде на нивото на снимано в България фентъзи, пълно с  технически гафове като уличен пес с бълхи. (Егати изречението стана… “Конан варваринът” на Ниспел го харесвам много, между другото.) Жокер – не е.

Както и да е. Първото, което ми направи впечатление при прожекцията, беше… Щях да кажа нещо за филма, обаче първото бяха рекламите преди него. Не мисля, че преди съм присъствал на прожекция, предхождана от двайсет и пет минути(по часовник това) трейлъри, реклами на газирани напитки, реклами на разни кредитни агенции, реклами на… Прекалено много бяха, наистина.

Второто, което ми направи впечатление, беше феноменално чистата картина. Неведнъж съм бил на дигитални прожекции, но никога до момента не съм виждал нещо такова. Вижда се абсолютно всяко косъмче, всяка бръчица по лицето на всеки човек, всяко дребно детайлче е там, на екрана, и можете да го видите как изпъква по-ярко и от най-триизмерното 3D. Естествено, чудесната операторска работа си казва думата и това е може би най-радващият окото филм, който съм гледал на кино в последните години. (Ако не бяха отменили прожекцията на “Координати: “Скайфол” заради бомбена заплаха, положението щеше да е малко по-различно.) Може и да има по-добре заснет блокбастър тази година, обаче някак се съмнявам. Звуковото оформление не пада по-долу, впрочем. Вижда се за какво е похарчен всеки цент от двеста и петнайсетте милиона долара бюджет. Филмът е заснет изцяло на терен, вместо пред зелен екран, и това, освен че е зверски скъпо, му придава жизненост, която липсва на повечето съвременни блокбастъри. Компютърни ефекти почти липсват, а актьорите изпълняват по-голямата част от каскадите си сами. А каскадите са…

Добре… Ще го кажа така. След първата екшън-сцена чух аплодисменти в залата. Аз самият едва се удържах да не изръкопляскам. Изгледах я от ръба на седалката и през цялото време имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Помните ли “Карибски пирати”? Забравете го, Вербински от тогава е израснал много. Тогава той беше младият режисьор, поел първия си наистина скъп филм. Сега е човек с опит в работата с огромни бюджети, уверен в способностите си и знаещ как да замисли и заснеме каскада, която да накара дори труп да закрещи от удоволствие.

А филмът далеч не е само каскади. Сценарият е просто великолепен, при това не само в рамките на приключенския жанр. Тъга, тежка драма, неподправен ужас, индиански мистицизъм и безумна комедия са омесени по начин, който не бях виждал никога преди и надали ще видя отново. В един момент зрителят избухва в смях, в следващия му иде да заплаче… На места четох, че тонът на филма бил неравномерен… Което, естествено, са пълни глупости. Не е като да не сме виждали и преди драма да върви ръка за ръка с комедия по подобен начин. Не е като да не сме гледали “Карибски пирати 3”, където по средата на “Йо-хо-хо и бутилка ром” беше обесено дете, а накрая гледахме сватба по време на морска битка. Не е като да не сме гледали и “Ранго”, нали… Не е… Всъщност няма смисъл да се дават повече примери.

В началото на миналия век малко дете, маскирано като Самотния рейнджър, посещава атракцион на индианска тематика на някакъв панаир. Среща се със стар – и очевидно побъркан – индианец, който му разказва една история – историята за това как младият прокурор Джон Рийд се превръща в маскирания герой, за алчност и злини, за приключения и грандиозни каскади на фона на “Вилхелм Тел” в аранжимент на Ханс Цимер. Това последното, впрочем, ще е единственото, което ще помните от музиката след края на филма, но пък как ще го помните само…

Зрителят ще се забавлява и ще се смее с глас до момента, в който осъзнае, че по време на разказа Самотния рейнджър вече отдавна го няма, а Тонто от обичан от млади и стари герой се е превърнал в туристическа атракция… Което пък идва някак тъжно.

За съвременните американци “Самотният рейнджър” е, в най-добрия случай, уестърн сериал, забавлявал дядовците и бабите им преди шейсет години. Джон Рийд с маската и пистолета обикаля страната и върши добри дела с помощта на верния си приятел и партньор – индианеца Тонто. Преди това има радио сериал за същите герои. Издавани са и комикси.

Извън Щатите, обаче, героят беше напълно неизвестен – което пък донейде обяснява финансовия провал. Цял Интернет може да недоволства от факта, че Холивуд живее изцяло на тотални клишета, римейкове и продължения, но истината е простичка – хората искат да гледат нещо вече познато.

Подозирам, обаче, че именно фактът, че героят вече е почти напълно забравен, позволява на сценаристите и режисьора да вземат само основната идея за героите, да ги поставят в тотално нова наративна рамка, да се развихрят както си искат и, в крайна сметка, да ни дадат нещо ново и приятно – честно казано, не съм запознат с оригинала, но силно се съмнявам да е на една съвсем малка крачка от това да се превърне в откровено фентъзи. В първоначалния сценарий злодеите са върколаци, между другото.

Естествено, предвид факта, че Джони Деп е и изпълнителен продуцент на филма, освен останалото, на неговия герой е отделено доста време, а и именно той разказва историята – и все пак Арми Хамър е не по-малко силен. Въобще, Хамър заслужава искрените ми поздравления – дори само заради това, че не се губеше между Деп, Том Уилкинсън и Хелена Бонъм Картър. Само дето е силен не като готиния герой с готините лафчета, а като чистосърдечен, дори леко наивен млад човек, който вярва в справедливостта и закона, дори когато действителността го зашлевява през лицето заради това. За Деп каквото и да се каже, ще е малко. Човекът е овладял изкуството да играе откачени образи като никой друг и това е видно и тук. Добре е да се спомене, че Тонто няма нищо общо с Джак Спароу, при все че режисьорът, сценаристите и актьорът са едни и същи. Том Уилкинсън е точно толкова страховит, колкото може да се очаква от него. Трудно може да се опише подобен образ, затова и няма да го правя. Хелена Бонъм Картър, естествено, мачка със самото си присъствие, макар че екранното й време хич не е много. Злодеят на Уилям Фичнър пък е толкова ужасяващ, че няма накъде повече – не и в нещо, позволено на деца, във всеки случай. И това се дължи както на сценария, така и на самия актьор, който играе като обсебен от демон. Въобще от актьорските представяния никой не би трябвало да се оплаква.

Единственото, от което човек може да се оплаче, е музиката – и то не за друго, а защото след филма няма да я помни, като се изключи темата на финалното меле, която, както знаем, не е писана за филма.

Та така… Като заваляха похвали, та цяла неделя. Обаче филмът ги заслужава напълно. Гледайте го.

Tigermaster

4 thoughts on “РЕВЮ: “The Lone Ranger”/ ”Самотният рейнджър”

  1. Поздравления за доброто (поредно) ревю и добре дошъл отново на пишещия фронт – отдавна не бях срещал нова публикация в блога ти и искрено се зарадвах като преди малко видях материала. То като се замисля и при мен е същото положението, но какво да се прави – мързела ми се обажда със страшна сила🙂

    Сега за филма – много добър определено, напомни ми за старите уестърни от преди много години, когато нямаше сини/зелени/пембени екрани за фон, а истински пейзажи и локации.

    Наистина с този похват Дисни печелят моето уважение, въпреки че хич не ги долюбвам. В киното не усетих кога минаха онези два часа и половина, темпото не забавяше никъде, героите бяха на място, историята беше интересна (въпреки, че не съм запознат с комиксите по Самотния Ездач), всичко беше напаснато и откровена грижа към детайла се забелязваше в почти всеки кадър.

    Жалко наистина за отрицателните критики – понякога хвалебствия се сипят за абсолютно ненужни филми, а такива нешлифовани диаманти се зариват във въглища.

    И на мен ми хареса точно колкото и на теб и това беше едно от малкото пълноценни кино изживявания тази година.

    Поздрави и още вднъж благодаря за хубавия материал – подкрепям на 250%!!!

  2. Благодаря. То аз напоследък, откак ми сгъстиха работния график, нямам време за почти нищо, затова и не се бях изявявал тук от доста време – едва успях да отделя един ден да изгледам филма, а материала колко време го писах после не ми се говори…
    Както и да е, радвам се, че ти е харесал и се надявам да съм по-активен в бъдеще.

  3. Знам, че ровя в архивни материали да си начеша крастата по филмите, но онзи ден гледах пак този филм на Блу Рей вкъщи (тъкмо да изтормозя системата с DTS HD MA 7.1) и съм просто във възторг от качеството на картината, на звуковото оформление – на всичко, сякаш го гледам пак ама за първи път🙂

    Каквото и да драскат критиците, за мен този филм си остава страхотен!

    Този път видях детайли които съм ги пропуснал в киното и усещането беше абсолютно – радвам се като малко дете на всяка сцена с коня, на пейзажите, на действието, на декорите, на липсата на CGI (макар и финалната сцена с влака да има такава намеса, но тя е толкова ненатрапчива, че просто евала) – тук в БГ така и не го открих, та се наложи добрия стар английски Амазон да помогне – промоцийка „две блурейки за 10 паунда“ и сега вече гордо стои до останалите филми в колeкцията ми – me happy!

    Поздрави

  4. Егати, чак сега видях, че си ми писал. Благодаря отново.
    А хейтът по този филм много яко показва колко лесно манипулируема е масата зрители. Това е, което ме дразни, честно казано. Изсипи една кофа хайп и имаш харесван филм, дори съответният да е тотално забравим. Сипвай негативизъм с големия черпак и те ти резултата – един от по-изобретателните блокбастъри в последните години получава алтави оценки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s