РЕВЮ: „Ender’s Game“/ „Играта на Ендър“

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Гледах филма преди поне две седмици, но до момента все нямах време да седна и да напиша няколко реда за впечатлението, което ми остави. Предполагам, че вече не може да бъде гледан в българските кина, поради което от ревю вече няма много смисъл. Все пак ми се ще да кажа няколко думи, пък кой знае?

Преди да заговоря по същество, трябва да кажа нещо за скандала, който съпътстваше филма и който, в крайна сметка, може много качествено да отрови удоволствието от гледането му. Става дума за яростната кампания и организирания бойкот срещу “Играта на Ендър”, повод за който е отявлената хомофобия на автора на книгата, на която филмът е базиран, Орсън Скот Кард. Честно казано, нямам никакво намерение да навлизам в дълбочина в проблема – а той е наистина сериозен, но не му е тук мястото. Ще кажа само, че съм напълно за това еднополовите двойки да получат абсолютно всички права, които имам аз. Нека се женят, ако искат, нека имат възможност да осиновяват деца и така нататък. Обществото като цяло може само да спечели от това, да не говорим, че аргументи против равноправието в това отношение просто няма. С други думи, не одобрявам вижданията на Кард. Изобщо. Мога да разбера причините зад бойкота, мога да разбера защо някой може да откаже да гледа филм, свързан по някакъв начин с човек, когото смята за душевноболен изрод. Сещам се за един режисьор, чиято работа категорично отказвам да гледам, макар никога да не съм гледал негово произведение, просто защото ми е направил впечатление като изключително противно същество. Никога, обаче, няма да се опитам да накарам някого да се присъедини към мен в това. Никога няма да организирам или да се присъединя към бойкот срещу произведение на изкуството или личност. Не и сега. Ако погледнете какви високобюджетни екшън-филми ни очакват догодина, и сами ще разберете защо. Четири базирани на комиксите на “Марвел”. “Игрите на глада 3”, поредният “Хобит”, нови “Бързи и яростни”, нов филм за Годзила, два филма за Херкулес, римейк на “Робокоп”… Ето го списъка: http://www.movieinsider.com/movies/-/2014/

Не казвам нищо лошо за филмите като такива. Проблемът е друг – филмовите студия все повече и повече отказват да поемат рискове със скъпите си филми, заради което пък все повече и повече гледаме продължения, римейкове, спин-офи, продължения на спин-офи, продължения на спин-офи на римейкове и така нататък. И това не ми допада. За да намалим тази тенденция, трябва, като зрители, да покажем, че филмовият бизнес позволява рискове. Организираният бойкот показва точно обратното. Естествено, не казвам, че трябва чинно да плащаме за всеки скъп боклук, който ни поднесат, но можем поне да не се опитваме умишлено да провалим някой филм.

“Играта на Ендър” се провали в бокс офиса, при това гръмовно. Не заради бойкота, всъщност, а защото е в нишов жанр, от който тази година излязоха необичайно много филми. Защото е с главен герой тийнейджър, но не губи времето на зрителите в романтични простотии. Защото излезе прекалено близо до “Тор 2” и “Игрите на глада 2”. Заради неадекватен маркетинг и, съжалявам, че го казвам, неадекватна публика, която, преди да се разгорят страстите около бойкота, квичеше из IMDb, че това било жалка имитация на Хари Потър и “Игрите на глада”, напълно игнорирайки факта, че книгата, на която е базиран филмът, е написана преди повече от двайсет и пет години, а разказът, от който произлиза, е издаден още през седемдесетте. Защото просто нямаше шанс за успех, колкото и добър да е.

А той, всъщност, е много добър. Добре е да споделя, че единственото, свързано с тази история, което бях чел, преди да пристъпя в кинозалата, беше гореспоманият разказ, публикуван в списание “Космос” преди около милион години, и когато го прочетох, бях още на едноцифрена възраст – т.е. не си спомнях почти нищо и съответно очакванията, с които отидох да гледам филма, бяха базирани единствено на приятния трейлър. Сигурно затова получих повече, отколкото се надявах.

Не искам да завършвам с лошото, затова ще започна с него. Филмът не е като да няма проблеми. Има си ги. Два и половина. Първо половинката – музиката. Ами… Не пречи. И дума не може да стане за дестилираната отврат, която иначе талантливият Ханс Цимер ни поднесе в последните два филма на Кристофър Нолан. Но… Имам някакъв опит като музикант, а след прожекцията не помнех абсолютно нищо от саундтрака на филма. Което ще рече, че поне е пасвал на действието, но ако го сравним с музиката на “Огненият пръстен”, да речем, издиша сериозно. По-важният проблем е изборът на един от важните актьори, а именно Мойзес Араяс в ролята на Бонзо Мадрид. Всъщност като представяне хлапето хич не се представи зле, даже имаше някаква заплашителност в образа му. Само че… Очевидно беше, че по сценарий се очаква Бонзо да вдъхва респект като лидер, да бъде силен и харизматичен… Вместо това получихме Ноби Нобс след половин година интензивен фитнес. Съжалявам. Обикновено външният вид на подобен образ не ми пречи изобщо, но Бонзо беше просто смехотворно грозен, да не говорим, че ми беше трудно да го приема като заплаха, при положение, че едва стигаше до рамото на Ендър – а това е доста важно, както ще разберете, ако гледате филма. Другият по-важен проблем е твърде високото темпо, с което се развива действието. В действителност нормалният зрител няма да има проблем да следи историята, но доста неща, които би трябвало да са от сериозно значение, са споменати съвсем набързо. Което пък може да се яви проблем, особено при положение, че става дума за мотивацията на главния герой при финалния обрат. Няма нищо необяснено, но щеше да е хубаво филмът да е с двайсетина минути по-дълъг.

Между другото, обратът не е това, за което дори самото заглавие на филма – и на книгата – загатва и което със стопроцентова сигурност ще предвидите. След това е и до голяма степен именно той носи посланието на филма.

Хубавото, обаче, надделява над недостатъците, и то твърде категорично. На първо място, актьорите, като се изключи Мойзес Араяс, са изключително добре подбрани – както децата, така и възрастните. Харисън Форд е просто страховит – в буквалния смисъл на думата. Мисля, че за първи път го виждам в роля, напълно лишена от хумор. Дори в смъртно сериозния “Свидетел”, за който има заслужена номинация за “Оскар”, героят му има възможност да накара зрителя да се усмихне. Тук такава възможност няма. Полковник Граф е човек, който не се усмихва, а дори когато го прави, единствената му цел е да побутне Ендър в посоката, която намира за правилна. Не му пука какво ще се случи с децата, които превръща във войници и водачи. Готов е да ги изпрати и на смърт, ако трябва. Милостивият характер не се допуска. Трябва му дете воин с хладен разум, което не се колебае пред лицето на заплахата. Трябва му Ендър Уигин.

А на Ендър му трябва Ейса Бътърфийлд. Доколкото знам, в романа на Кард героят е на шест години. За филма възрастта на всичките герои е вдигната доста, като Бътърфийлд по време на снимките е на петнайсет. Не мога да преценя как стои в сравнение с книгата, но във филма работеше повече от добре. Мисля, че отдавна ни трябваше такъв герой. Дете, което прави всичко възможно, за да избегне насилието, винаги и при всички обстоятелства. Боец, жива персонификация на поговорката “Опознай врага, за да го обикнеш”. Тактик, способен винаги да мисли извън зададените рамки и винаги да намери път към победата. Дипломат, правещ всичко възможно всеки да излезе победител от всяка ситуация. Дете, което може да играе… Бътърфийлд успява да придаде на героя си неподозирана дълбочина, измъква максимума от сценария и създава образ, на който човек просто иска да изръкопляска. Ендър е това, което Шаямалан се опита да пресъздаде в “Последният повелител на въздуха” и се провали с гръм и трясък – детето воин, на чиито плещи лежи съдбата на света, което въпреки всичко, което преживява, си остава дете. Ендър се усмихва, шегува се, радва се с приятелите си… И винаги е с буден ум, винаги изучава света около себе си, винаги е няколко крачки напред и встрани от останалите. Ендър е герой, какъвто отдавна исках да видя. За щастие, както вече споменах, създателите на филма не ни губят времето с любовни глупости. Приятелството на Ендър с Петра си остава единствено това – приятелство. Някой би могъл да каже, че нещо е загатнато, но не – те просто са две деца, които играят и учат заедно. Нищо повече. Петра е също чудесен образ, изигран от чудесната Хейли Стайнфелд, която пък получи номинация за “Оскар” за “Непреклонните” на братя Коен. Бийн, когото ще възприемете като най-добрия приятел на Ендър, също радва. Като цяло хлапетата са изиграни от класни актьори, като единственият образ, който може да ви направи недотам добро впечатление, е Бонзо – и то не защото е изигран зле, а защото просто актьорът не пасва на образа.

Естествено, една космическа фантастика има нужда от добра визия, а в това отношение Гавин Худ се е справил повече от чудесно. Именно неговата режисура беше причината първият самостоятелен филм за Улвърин да не е напълно негледаем, при все, че беше откровено малоумен. Човекът просто умее да показва красиви гледки, а светът, в който се развива действието, му дава възможност да се развихри – виждаме смразяващи космически картини, виждаме света на извънземните, компютърните симулации, които заемат голяма част от филма, изглеждат прекрасно. Честно казано, във визуално отношение този филм по абсолютно нищо не отстъпва на почти двойно по скъпия “Стар Трек 2”, да не говорим пък колко по-добър е на останалите нива. Екшънът, без който също не може, е на необходимата висота, като постоянната игра с гравитацията създава един твърде приятен ефект. В някои от бойните игри се усеща силно влиянието на Джон Ву, което изобщо не очаквах, но ме изненада приятно. Използваната тактика е интересна и непозната, и е показана добре, а в ръкопашните схватки – които общо са по-малко от две минути, всъщност – се използват реални бойни техники. Темпото, както вече казах, е ненужно високо, но това поне води до там филмът да не е скучен в нито един момент. А именно заради това се изисква и пълното внимание на зрителя, което може да се отчете и като плюс.

Филмът си заслужава да се види. (Не мисля, че някога ще публикувам в блога си материал за нещо, което не ми е допаднало, между другото.) Като се изключи “Гравитация”, вероятно това е най-добрата високобюджетна фантастика за тази година. “Забвение” беше приятен филм, но можеше и трябваше да е по-динамичен. “Огненият пръстен” на Дел Торо беше просто изкъртващ, но пък беше и прекалено очеваден реверанс към аниме-феновете. “Стар Трек 2” почти ми допадна, но бях напълно забравил за какво се разказваше по-малко от два часа, след като го изгледах. “Елизиум” разполагаше с интересна идея и феноменален екшън, но в предаването на посланието си действаше с елегантността на самолетна катастрофа.

Жалко, че точно “Играта на Ендър” трябваше да се провали финансово. Не го заслужаваше. Вижте го. Може и да ви хареса.

Tigermaster

2 thoughts on “РЕВЮ: „Ender’s Game“/ „Играта на Ендър“

  1. Благодаря за интересното ревю – ще си го поставя в списъка за гледане, успя да ме заинтригува.

    Не съм запознат с тази кампания и бойкота на филма, заради вижданията на автора, но може би ще се разровя да попрочета някои работи. Мисля, че имаше нещо по този въпрос в една от темите във форума на Шадоуденс – ще проверя.

    Иначе продължавай да пишеш интересни материали, а аз ще чета.

    При мен обаче като се замисля, преобладават повече негативните ревюта, ама то това е понеже в света на филмтие за бойни изкуства има много плява, която трябва да бъде отсявана🙂

    Поздрави

  2. Имаше мътна и кървава тема в „Шадоуданс“, в която се говореше за бойкота. В един момент доста съжалих, че се включих в дискусията, честно да си призная.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s