Разни холивудски неадекватности

Наскоро научих, че “The Expendables 3” щял да бъде с MPAA-рейтинг PG-13. Забавно е да се гледат разочарованите реакции на феновете на франчайза, за които тая поредица доскоро беше празник на дивата, груба осемдесетарщина, изпълнена с кръв, псувни и мачовщина, каквато вече не се прави. Освен основните действащи лица в предишните филми, тук са се събрали и Мел Гибсън, Харисън Форд и Уесли Снайпс… Както и още кой ли не. Преди време в интервю за български вестник продуцентът, Ави Лърнър, обеща това да е най-бруталният, най-надъхващият екшън в поредицата, поставящ рекорд по брой убийства… Ще се учудя, ако не е говорил подобни тъпотии и пред западните медии. Очаквахме добрия стар екшън с рейтинг R в традициите на “Командо”, “Рамбо” и така нататък, та като ни зашлевиха с детското възрастово ограничение, не ни стана приятно – да, дори на мен, макар че за американската система на възрастовите рейтинги рядко ми пука. Строго погледнато, в нито един от предишните два филма няма нищо, което би навредило по какъвто и да било начин на дете над десетгодишна възраст. В първия има малко псувни и доста компютърно анимирана кръв, но толкова бутафорна, че предизвиква единствено смях. Във втория и това го няма, дори поставен до откровено детски филм като “Самотният рейнджър”, “The Expendables 2” изглежда горе-долу толкова опасен, колкото е и “Том и Джери”. Проблемът е другаде, друго ме ядоса, затова ще се върна към този филм малко по-късно в статията. Сега искам да обърна внимание на някои проблеми в комерсиалното холивудско кино, благодарение на които в действителност имаме все по-малко и по-малко неща за гледане. Нека едно стане ясно – тук няма да се говори за т.нар. стойностно кино. Този труд е посветен на скъпите, необременени от интелектуалност филми, които пълнят кинозалите и се гледат с пуканки и кока-кола. С други думи, тук ще стане дума за филмите, които се правят с цел печалба. Да видим сега.

Възрастови ограничения

Ако не сте запознати с рейтинговата система на Motion Picture Association of America, цъкнете на този линк: Линк. Най-общо, нещата стоят така:

– G – “Телетъбис” – нещо, в което няма дори намек за насилие, нито за нещо, което би объркало дете над двегодишна възраст;

– PG – нещо Дисниево – в последните години винаги е предназначено за деца – може да има приключение колкото си иска, както и изненадващо зрели теми, но трябва да се внимава по отношение на използвания език, насилието и взаимоотношенията между половете – в анимацията този рейтинг позволява доста повече насилие, отколкото в игралните филми;

– PG-13 – нещо със супергерои – по отношение на насилието е позволено абсолютно всичко, стига да няма много кръв или карантия, по отношение на псуването е позволено почти всичко, освен споменаването на F-words и производните им повече от един-два пъти, а еротичните сцени са напълно забранени;

– R – “Умирай трудно” – на теория би трябвало да е позволено абсолютно всичко извън снъф и откровена порнография, псувните не са проблем, насилието също, еротични сцени може да има;

– NC-17 – подозирам, че ако “Игра на тронове” беше филм, щеше да се намъкне в този рейтинг – филми, успели да го спечелят, почти никога не достигат до масовите кинозали, мисля, че в последните десет години няма нито един такъв филм, разпространяван масово.

Първият и последният рейтинг нямат никакво значение, затова няма да се спирам върху тях. Проблемът са рейтингите PG, PG-13 и R, защото големите студия правят всичко възможно филмите им да се вместят тук. Т. е. филмите се моделират спрямо рейтинговата система – и да, това е огромен проблем. Именно това е причината изобщо да я споменавам, при положение, че американските възрастови ограничения нямат особено значение извън Щатите. Тук “Рамбо” беше позволен за деца над дванайсет години, примерно.

В случай, че не е станало ясно от примерите, които дадох горе, така използваните рейтинги в действителност не отразяват по никакъв начин вероятността един филм да навреди на дете. Защото това милиони хора да измрат като мухи не е никакъв проблем и го видяхме в PG-13 филм като “Човек от стомана”, но две-три по-сочни псувни автоматично вкарват филма в следващия рейтинг. Примерно. Защото рейтингът по никой начин не отразява емоционалната натовареност на филма. Защото според МРАА няма никакъв проблем едно едва навлязло в тийнейджърската възраст дете да види как убиват Гаврош в “Клетниците” или как едно хлапе троши врата на друго хлапе като клечка в “Игрите на глада”, но явно групичката дъртаци, разменящи си плоски шегички в “The Expendables”1 и 2, са прекалено натоварващи за крехката му психика. И това са съвсем повърхностни примери. Както става ясно, по отношение на насилието разлика между PG-13 и R в последно време на практика просто няма. Разликата е единствено в нивото на кръвта и карантията, като с изминалото време PG-13 позволява все повече и повече. (Справка – “Самотният рейнджър” или “Линкълн” с разпрания от байонет труп и разхвърляните около него черва в една сцена и отрязаните крайници в друга, да речем.)

Строго погледнато, всъщност няма нищо лошо във възрастовите ограничения по отношение на киното. Лошото идва, когато системата, която ги определя, е напълно неадекватна. Честно, не знам как точно действат тъпаците в МРАА, но просто си представям как групичка хора седят в стаичка, гледат филм с бележници в ръце и броят: “Една F-word, две F-words, три… Т`ва е. Рейтинг R.” Или правят същото с капките кръв. Или със секундите, в които на екран се виждат “забранени” части от женското тяло. Като, естествено, големите студия, които наливат пари в асоциацията, имат право на повече волност. А това прави рейтинговата система напълно негодна за каквото и да е, освен за съсипване на филми – защото именно тя е причината в “Робин Худ” на Ридли Скот, например, почти да няма кръв, въпреки че откъм “съдържание за възрастни” не отстъпва много на получилите рейтинг R “Гладиатор” и “Небесно царство” на същия режисьор, а бойните сцени са построени по абсолютно същия начин. В момента системата, такава, каквато е, помага единствено на себе си – рейтингът R по никакъв начин не означава, че филмът е неподходящ за деца под осемнайсетгодишна възраст, а по-ниските възрастови ограничения по никой начин не гарантират, че зрителят в съответната възраст няма да получи някакъв психически проблем от видяното. В името на Боговете, “Taken” с Лиъм Нийсън е PG-13, при все че е фрашкан с насилие и разказва за тийнейджърка, отвлечена от престъпна група, за да бъде превърната в проститутка. Мисля, че дори само този пример говори достатъчно. За нещастие единственото решение на проблема, което аз виждам, е нещо, което никога няма да бъде приложено на практика – а именно студията масово да спрат напълно да се съобразяват с рейтингите на МРАА. Но това няма да стане. Печалбата, все пак, е на първо място, а по-ниските възрастови ограничения вкарват повече тийнейджъри в кинозалите… Има и други проблеми. Много проблеми.

Критика

Нека го кажа така – абсолютно всичките англоезични сайтове, събиращи ревюта от професионални кинокритици, които са ми попадали пред погледа, са напълно безполезни като маркер за качеството на даден филм. Както се оказва, рейтингите на сайт като rottentomatoes.com са подвластни на вдигналия се около филма шум в много по-голяма степен, отколкото са фенските рейтинги в IMDb. До този извод стигнах отдавна, но все още се учудвам, че хора, на които им се плаща, за да разбират от кино, да дават обективна оценка на филмите и да ги ревюират адекватно, всъщност, в цялост не се справят изобщо с това. И това не го пиша от позицията на всезнаещ, всеразбиращ и непогрешим ревюист. Не страдам от мания за величие и нямам претенции за абсолютна обективност. Само дето имам достатъчно мозък, че да се замисля как, по дяволите, “Умирай трудно 4.0” има близо три пъти по-висок рейтинг от “Зов за завръщане” при гнилите домати, при положение, че двата филма са на едно ниво – дело са на един и същ сценарно-режисьорски екип и това се усеща буквално във всеки кадър. Само дето единият беше посрещнат като завръщането на обичан от поколения фенове на екшън-жанра герой, а другият беше посрещнат с ревове, че Колин Фарел не бил Арнолд Шварценегер.

Има и по-голям проблем – самите ревюта. Не, няма да недоволствам от факта, че някой си е позволил да оплюе нещо, което харесвам, това не ми е проблем – всеки има право на мнение и така нататък. Проблемът идва със заявяването на лични мнения като абсолютната истина, упражненията по сарказъм, заместващи реалното ревю, и пълната липса на информативност в почти всичките ревюта, които са ми попадали пред погледа. Прочетете това  и кажете какво сте разбрали за “Играта на Ендър” от него. Единственото изречение, в което се споменава нещо реално за филма, е последното и то е точно от този тип, който някой използва, за да оплюе някой филм, но не знае за какво. За нещастие това не е единичен пример, а авторът на тази простотия се води за топ критик. Твърде често от едно филмово ревю човек научава повече за ревюиста, отколкото за ревюираното. Което е тъпо по толкова много начини, че няма на къде повече. По-лошото е, че такива писания създават една твърде грешна представа какво е адекватна кино-критика – че това ревюто да звучи забавно е по-важно от това да е информативно. Че поведението на побеснял форумен трол е напълно ОК, когато пишеш за уважавана медия като, например, “Ролинг Стоун”. Че изказаното със самочувствието на Господ лично мнение е по-важно от реалната аргументация. А това е неприятно. Ако искам да чета нещо забавно, ще хвана някоя книжка на Тери Пратчет – тя поне може да ме разсмее. Ревюта чета с друга цел – а именно да разбера защо някой филм става или не става. А има и друго. Нещо много по-важно.

Продуцентска алчност и прочие глупости

Вземете два листа. На единия напишете имената на колкото режисьори се сетите в рамките на пет минути. На другия напишете имената на колкото сценаристи се сетите в рамките на половин час. Единственото условие е на втория лист да няма имена на хора, които се занимават усилено с режисура. Вероятно имената на първия лист ще са десетина пъти повече от имената на втория. За което си има обективна причина – в общия случай името на сценариста не означава абсолютно нищо. Не и при големите скъпи пуканкови филми, а, в случай, че сте забравили, говорим си именно за такива – филмите, при които играят големите пари. Защото какво би останало от един потенциално добър сценарий зависи в голяма степен от начина, по който режисьорът го интерпретира, и в огромна степен от това какво типчетата, налели големите пари във филма, решат да оставят. Преди време ми попадна оригиналният сценарий на пилотния епизод на “Тера Нова”. Да, осъзнавам, че това не е голям скъп пуканков филм – само дето когато излезе, беше един от по-големите и скъпи пуканкови сериали. Въпросът е, че разликите между оригиналния пилотен сценарий и това, което видяхме, са просто потресаващи – в оригиналния има морално сиви герои, а Тера Нова далеч не е щастливото местенце, което ни беше показано – истината е, че след пилот с такъв сценарий нямаше как да видим детинщината, която доминираше в сериала. А се случват и други… извращения… Например сценарий да бъде закупен, за да не бъде филмиран никога – купува се единствено за да не попадне при конкурентно студио. Или сценарий за оригинален филм да бъде приписан на нещо вече съществуващо, защото марката била разпознаваема – именно това става с “Джак Райън: Теория на хаоса”, между другото – писан е за екшън с Ерик Бана, който няма нищо общо с героя на Кланси.

Естествено, продуцентските вмешателства далеч не се ограничават единствено до сценария. Преди време Хосе Падиля споделя, че от десет идеи, които иска да вкара в римейка на “Робокоп”, студиото приема една. Целта, естествено, е заветният PG-13 рейтинг. И това не е единственият пример. Другият знаков фантастичен екшън на Пол Верховен – “Зов за завръщане” – също беше римейкнат с този рейтинг. И докато при втория по-малкото карантия всъщност помогна, при първия ефектът беше далеч от положителен, макар филмът в цялост да не беше зле – просто защото не може да предадеш цялата прогнилост на някакво общество, ако средата, в която се опитваш да я покажеш тая прогнилост, е чистичка, спретната, безкръвна и без неприличен език. Същият рейтинг беше наложен и на “The Expendables 3”. По-назад обещах да се върна отново на този филм, понеже нещо ме ядоса доста при обявяването на възрастовиото му ограничение – а именно причините, които Силвестър Сталоун спомена за това. Дължали го били на младото поколение… Когато чух това, ми идеше просто да викна “Хайде бе!”. Всичко щеше да е по-добро, дори откровеното признание, че го правят единствено заради парите. Защото хората, на които този франчайз действително дължи нещо, се делят на две групи – тези, на които изобщо не им пука за щатските възрастови ограничения, и тези, които тази новина може единствено да вбеси. Защото явно Лърнър и компания мислят зрителите си за идиоти. Защото новината дойде след месеци надъхване, че това щял да бъде екшънът от старата школа, за който винаги сме мечтаели… Е, да, ама не. И проблемът не е в рейтинга сам по себе си – филмът съвсем спокойно може да е страхотен и надъхващ екшън, а и в никакъв случай няма да е по-безкръвен от втория – просто защото това е невъзможно. Може дори да има реален сюжет и истински сценарий, вместо поредица от рециклирани уан-лайнерчета. Но… Създателите на филма сега можеха да се развихрят както си поискат по отношение на екшъна и произведението им щеше да има успех дори само заради успеха на предишните две части от поредицата. Можеха да направят истински осемдесетарски екшън, какъвто нито един от двата вече излезли филма не беше. Можеха… Но не го направиха. Защо?

Защото Ави Лърнър е идиот. Явно. А и не само той. Защото студията, в крайна сметка, трябва да осъзнаят, че си възпитават публиката. Защото когато всичко, което пускат, са продължения и адаптации, а дори филмите, които не са, са вързани към нещо познато, на зрителите започва да спира да им пука за оригиналните продукции – особено при положение, че идва поредната марвелщина или поредният Батман. Или поредната марвелщина, последвана от поредната марвелщина, последвана от поредния Батман, последван от поредната марвелщина, последвана от поредния Бонд, последван от поредния Супермен, последван от поредната Средна земя, последвана от поредната марвелщина, последвана от поредния опит за възраждане на умрял франчайз, последван от поредния Джак Спароу, последван от поредните трансформъри, последвани от поредната марвелщина. Примерно, де. И не, нямам нищо против филмите по комиксите на “Марвел”, дори напротив. Наскоро ходих да гледам новия филм за Х-Мен и просто се влюбих в него. (Скоро даже може да изкарам и ревю, но не обещавам, че имам бая ангажименти.) Имам против това, че заради тези филми премиерата на новото творение на брат и сестра Уашовски беше отложена с повече от седем месеца, въпреки че дори в момента тече рекламна кампания и по кината вървят трейлъри – защото това е оригинално произведение и като такова няма никакъв шанс да издържи срещу “Guardians of the Galaxy”. В последните години големите студия направиха всичко възможно да ни приучат, че всичко или е продължение, или ще получи продължение, ако има успех. Разпознаваемостта на марката е всичко. Приучиха ни… Принудиха ни да гледаме предимно неща, които вече познаваме, затова и новото се задушава. Но пък не са само студията виновни. В крайна сметка не те пълнят залите.

Публиката

Това ще е последната точка от статията. Публиката. Нямаше да има повод да споменавам нищо от нещата горе, ако не бяхме ние, зрителите. Да, не изключвам себе си. Не и напълно. Ние правим останалата неадекватност възможна – като си плащаме чинно билетчетата за поредната марвелщина, поредния Бонд, поредния Батман. Нещо, от което се изключвам, обаче, е предоверяването на критиката. Все пак се старая да мисля със собствената си глава и поне чета ревютата, вместо само да погледна рейтинга при гнилите домати. А нормалният знаещ някакъв английски зрител не прави това. Нормалният знаещ английски зрител или изобщо не се интересува от критически оценки, което е по-добрият вариант, или си прави изводите единствено от рейтинга, без да се замисли нито какво стои зад него, нито какво всъщност означава този рейтинг. До този извод стигнах след прекарани хиляди – буквално хиляди – часове във форумите на IMDb, където при почти всяка дискусия за каквото и да било някой ще спомене рейтинга на даден филм при доматите. И изобщо няма да си направи труда да прочете ревютата, за да види, че т. нар. положителни оценки на “The Expendables 2” описват филма като мързелива, неумишлено забавна, малоумна и т. н.  продукция. (Мислех в точката за критиката да извадя малко цитати от положителни ревюта на разни филми за илюстрация. Само че се отказах. Ако поискате, може и да го направя.)

По-големият проблем обаче е другаде. Зрителите масово искат да видят това, което вече са гледали, чели или играли. Зрителите си искат безкрайните поредици, без да им пука, че именно това убива всяка оригиналност. Зрителите се оплакват, че Холивуд си бил загубил творческата енергия, че вече нямало нови идеи, че незнамсикаквоси, но после същите зрители се изсипват на премиерата на поредната комиксова адаптация, пълна с герои, които вече са се появявали на голям екран много повече пъти, отколкото е здравословно. И аз правя така. И вие. Няма изключения от това правило. Всеки обича да гледа филми за герои, които познава, и в това, всъщност, няма нищо лошо.

Проблемът идва, когато самите зрители се лишават от възможността да се запознаят с нови герои. Все още не съм гледал новия “Годзила”, а и на кино ще го пропусна с пълна пара, но силно се съмнявам да превъзхожда “Pacific Rim” в което и да било отношение – освен в боксофиса. Само че Годзила е световна поп-икона от шейсет години насам, минал е през какви ли не филми – от смъртно сериозен хорър до детски приказки, докато филмът на Дел Торо… не е и затова едва успя да излезе на печалба. “Годзила” още дори не е излязъл в Япония и Китай, а вече е на плюс. Споменах тези два филма, защото са в един жанр и се целят в една и съща публика, а и излязоха достатъчно скоро и в достатъчно кратък интервал от време. По същия начин можех да сравня “Умирай трудно 5” с “Код: Олимп”, с дребната, но съществена разлика, че този път съм гледал и двата филма и вторият е около двайсет пъти по-добър и двеста пъти по-близък до духа на поредицата за Джон Маклейн. Само дето “разпознаваемата марка” отново печели. Могат да се извадят и още примери за това. Много примери.

Въобще, навикът ни да се водим по “марки” дори когато тези “марки” отдавна вече не са или никога не са били това, с което са станали известни, хич не ни е в полза. И тук не изключвам себе си напълно – защото, например, въпреки неособено ласкавите – и достатъчно аргументирани – коментари, писани от хора, на които вярвам, гледах последния Батман на Кристофър Нолан с очакването да получа добър филм. Вместо това пред мен лъснаха недостатъците на всичките предишни филми на режисьор, когото до тогава смятах за свой любимец. Осъзнах, че това не е творецът, който с пуканковите си филми се цели в интелигентната публика, за когото го мислех до тогава – и за когото все още много хора го мислят. Осъзнах, че Нолан е един напълно посредствен режисьор, който третира мен и всичките си зрители като дечица от забавачката. Осъзнах, че Нолан ни мисли за идиоти, заради което всеки от героите му в даден момент морализаторства в прав текст или изсипва информация в прав текст, или прави и двете едновременно, постоянно някой дава обяснения за всяка точка от сюжета, която евентуално би могла да остане неразбрана от човек с над двуцифрен коефициент на интелигентност… Накара ме да осъзная, че по отношение на филмите на този режисьор не съм мислел със собствената си глава. Сега чакам новия му филм с умерено нетърпение – понеже оригиналната фантастика е нещо твърде рядко срещано в последно време. Обичта ми към филмите, заради които станах негов почитател, не е намаляла – това, все пак, са добри филми, а при “Престиж” тези проблеми в действителност не са проблеми изобщо. Само че едва ли вече ще харесам негов филм само защото е негов. С други думи, осъзнах, че аз, като милиони други хора, съм бил овца, водеща се по… По какво? Няма да спра да се доверявам на имена, де. Ако харесвам някой режисьор, сценарист, актьор, бих гледал негово произведение. Бих имал съответните очаквания. Но, надявам се, няма и да се предоверявам на имената излишно. И няма да спра да търся нови режисьори, нови сценаристи, нови актьори, нови истории, нови герои…

Пък кой знае?

Tigermaster

3 thoughts on “Разни холивудски неадекватности

  1. Чудесен материал, браво!!!

    Използвам възклицателни знаци съвсем умишлено, понеже си направил едно много обемисто, но в никакъв случай скучно или суховато изложение на някои от проблемите в кино индустрията. Лично аз, третия филм от поредицата ще го гледам задължително на кино, липсва ми онази носталгична ’80-тарска вълна с която съм израстнал и която съм съпреживявал заедно с филмите за нинджи и „каратистките“ такива разпространявани на дълбоко пиратски копия на старите video dragor касетки, които дори и с едногласов дублаж имаха едно такова очарование, което сега с всички професионални продукции на екран, се изгуби в морето от лъскаво забавление.

    Да, ефектите сега са задължителна част от всеки по-голям филм, който можем да видим (изключвам фестивалното кино, то е съвсем друга бира за аудитория, която иска повече от киното като изкуство) и това донякъде притъпи моите сетива и понякога си пускам филми с доста дървени за сегашните стандарти ефекти, като втория Терминатор, първия Star Wars и първия Индиана Джоунс ей така за доброто старо време, когато имаше декори, имаше едно удоволствие да се заснеме филма за радост на самите зрители, не само заради финансовото изражение на продукцията в боксофисен смисъл.

    Относно рейтинга и аз недоумявам във възприятията на чичаците в съответната институция, но не ми и дреме особено – Умирай трудно 4 беше много добро завръщане на Джон Маклейн, защо и третия Expendables да не бъде същия? Вярно, няма да бъде брутален като The Raid 1&2, но там положението при филмите с бойни изкуства отдавна е решено в полза на по-високия критерий за оценяване – повечето от филмите са маркирани в британската система 18 или 15, докато за самите азиатци се класират в категория II B/Cat III която е нещо като еквивалент на R рейтинга при американците. Но да не започвам и по този параграф, че мястото няма да ми стигне🙂

    Това за „марките“ е абсолютно вярно, както и тезата за наводняването с прекалено много продължения, рестартиране на стари заглавия, римейкове и прочие блудкавини, които малко по малко губят своето очарование пред мен и някак ми се иска поне в радела на екшъните да гледам нещо сурово, нещо не толкова лъскаво и шумно – преди няколко седмици гледах една класика от далечната ’66-та – „The good, the bad and the ugly“, беше истинско удоволствие да си го припомня, вече за жалост не правят такива филми, някак бавни, но засищащи, продължителни картини, но не и отегчителни, герои изграждани с внимание, нагнетяване на напрежение дори само от няколко прости кадъра, вмъкнати в основното действие, музика която допълва усещането за т.нар. Див Запад, когато пистолета е бил на почит, а онзи който го носи и размахва – един своеобразен герой на това време и жанрово и като присъствие на екрана.

    После си пуснах първия „Хищник“ – да, преливаше от тестостерон, но все още е един от най-добрите филми на Арни лично за мен – опростен на вид, няколко бойци в джунгла, преследващи нещо, което е извън тяхното разбиране, но е толкова яко да гледам как всичко се развиваше в една равнина, където не ми трябваше да разсъждавам над екзистенциалните подбуди на главните герои или техните терзания – те просто трябваше да пречукат лошия с всички налични средства.

    Същото се получава и при поредицата „Смъртоносно оръжие“ – на вид поредния екшън, но направен с толкова внимание отново, че дори и четвъртата част не ме издразни, като оценявам правилно втората роля на Джет Ли ситуирана в Америка (първата му изява е в един слабичък филм със заглавието The Master), макар и да беше в ролята на лошия🙂 Сега чувам, че щели да правят нов старт и на тази поредица, където главния герой бил сина на Мартин Ригс – не знам какво да мисля по този въпрос…

    Задават се скоро нов Терминатор, нов Star Wars, май нов „Умирай трудно“ и ако е вярно, нов Час Пик (третия беше просто ужасяващ и се плаша от нов такъв изобщо).

    Засега това мога да коментирам, като се сетя за още нещо – пак ще драсна няколко реда, че това мое излияние стана пак километрично🙂

    Поздрави

  2. „The Expendables 3“ и аз ще го гледам, понеже, каквото и да написах в материала, харесах достатъчно предишните два филма, особено първия🙂 Все пак мисля, че няма да е зле с него поредицата да приключи.

    А „Умирай трудно 4.0“ наистина е прекрасно завръщане на Маклейн, но за доста хора този филм е „DHINO“ – „Die Hard In Name Only“. Заради рейтинга, де. За щастие на по-голямата част от света не й пука. А нов филм от поредицата си трябва – макар и само за да я завърши добре. Четвъртият се справяше чудесно с това, но петият прецака всичко.🙂

    В момента – без майтап – се работи върху повече от сто и двайсет продължения, обаче – и това е проблем.

  3. То май се работи върху 120000 продължения, spin-offs, reboots, remakes и още куп други ненужни паразити, които да не дават нищо ново и интересно, а да рециклират стари идеи, последното което чух е за нов Индиана Джоунс – аз съм в потрес… Ще видим какво ще излезе по екраните де🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s