Тери Пратчет…

Преди няколко дни прочетох (най-после) наскоро издадената на български „Невиждани академици“. Книгата е, очаквано, прекрасна. Имах намерение да я ревюирам, но вече просто не мога.

Душата ми кърви. Няма друг писател, който да ми е дал толкова много. Книгите на Тери Пратчет изиграха сериозна роля в изграждането ми като личност. От близо петнайсет години – повече от половината ми живот – не минава и месец, без да (пре)прочета някоя от историите за Света на Диска, трилогията за номите или „Килимените хора“… Или някоя друга. Знам, че не само аз съм така. Знам, че милиони хора обичат героите на Пратчет, световете, които той създаде през годините, хумора, който просто няма аналог в съвременната литература…

До последно не спря да се раздава. Въпреки мъките, на които го подложи алцхаймерът, Тери Пратчет не спря да разсмива милионите си почитатели до сълзи… Понякога и през сълзи.

Съжалявам, говоря несвързано. Никога преди не съм се чувствал така. В съвременната литература остава една празнина, която вече не може да бъде запълнена…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s