За успехите на “Марвел” и други странни явления

Няма нищо странно в успехите на комиксовите екранизации, всъщност. Маскираните герои отдавна не са нещо, от което се интересуват единствено пропаднали гийкове. Ако изобщо някога са били това, защото колкото и американските филми (и комедийни сериали като “Теория за Големия взрив”) да се опитват да представят образите от комиксите като нещо извън мейнстрийм културата, фактите са налице – всички гледат филми със супергерои.

При все това обаче печалбите на марвелщините на моменти са доста учудващи. Какво имам предвид? “Пазители на Галактиката”, както е – формално погледнато – част от един напълно мъртъв жанр, а именно космическото приключение, и пълен с непознати за масовия зрител герои, реализира, в крайна сметка, по-високи приходи от “Мъж от стомана” – последният филм за Супермен. Точно така, филм, в който имаме говорещ енот за главен герой, изкара в международния боксофис повече пари от филм за най-известния супергерой на планетата. При това – с доста по-нисък бюджет и без актьорски величия като Ръсел Кроу, Лорънс Фишбърн и Ейми Адамс.

Наскоро пък излезе “Ант-мен”. Филм, който, впрочем, на кино нямам намерение да гледам – някои мнения за качеството на прожекцията по българските кина, както и цялостната ми неприязън към 3D-формата, ме подтикнаха към решението да изчакам свестен рип по торент-тракерите. (Да, нагъл и подъл пират съм, сори.) “Марвел” ще оцелеят и без мен – в крайна сметка, при все че филмът е един от по-слабите им във финансово отношение опити, изкара над сто милиона още в първия си уикенд – няма как да не излезе на печалба, дори ако вземем предвид правилото, че един филм трябва да върне бюджета си двойно, преди да започне да печели. Освен това, този филм – както всеки в споделената вселена на “Марвел” – беше посрещнат (уж) възторжено от критиците, а в момента в IMDb е с абсурдната оценка от 7.8/10. (Да, абсурдна е, доколкото го поставя над всичко на Спилбърг от “Хвани ме, ако можеш” насам, примерно.)

Защо се получава така? Защо “Марвел” до момента – с едно изключение – успяват да спечелят всичко, към което протегнат ръце? Критика, публика, пачки пари… Къде е тайната на успеха им?

Добре, нека започна с критиката, понеже там е най-лесно. И преди съм го казвал – критическите оценки на един филм не зависят почти изобщо от реалните му качества. Затова и човек може да предвиди относително точно рейтинга в Rotten Tomatoes на повечето екранни произведения от момента, в който са обявени. А Rotten Tomatoes е най-голямата сбирка с англоезични ревюта на планетата. Понеже си говорим за “Марвел”, беше ясно, че оценката на “Ант-мен” ще бъде висока – всичките им филми са високо оценени. Без изключение. Дори “Железният човек 2”, който беше абсолютна тъпотия. (Това не е лично мнение, а факт, впрочем.) Какво обаче се получава, когато човек реши вместо просто да погледне рейтинга, да прочете ревютата? По отношение на “Ант-мен” се получава, че повечето от тези, които го хвалят, изтъкват като предимство това, че филмът не се взима насериозно, а „малкото“, които го критикуват, изтъкват същото като недостатък. Получава се това, че отявлени критики са представени като положителни мнения (цъкнете върху цитатите, за да видите целите ревюта):
This is definitely a turn-off-your-brain storyline that’s moving quickly enough that you’re not supposed to pay attention to the fact that it’s genuinely incoherent.

Whatever its cheerful B-movie charms, “Ant-Man” never feels like it can play with the big boys. We’re drifting into the comic book B-list, and nearing that long-anticipated moment of comic book movie overkill. Rudd or no Rudd, without the goofball finale, “Ant-Man” would be the runt of Marvel’s ever-growing litter.

Review: ‘Ant-Man’ lacks the appeal of his superhero peers
И така нататък. Много от “позитивните” ревюта за този филм хич не го показват в позитивна светлина. И все пак той се води за успешен сред критиците. Подобно е положението с много филми – уж критикът ги хвали, а всъщност пише колко са зле. Има го и обратното. Това, разбира се, показва най-вече, че рейтингите по сайтовете с ревюта са напълно безполезни, ако човек не прочете самите ревюта.

Основната тема на статията обаче са успехите на “Марвел” в цялост – далеч не само сред критиците. С изключение на “Невероятният Хълк”, всеки филм до момента буквално е изривал боксофисите. За добро или лошо, филмовото студио “Марвел” вече е сила, с която всички се съобразяват. Защо се получава така? Всъщност, не знам. Знам, че от един момент нататък всичко с марката “Марвел” задължително се превръща в грандиозен хит. Все пак, имам някои наблюдения, които може и да са на прав път.

Споделената вселена на Отмъстителите, пазителите на Галактиката и прочие не е нормален филмов франчайз и по начало не е била замислена като такъв. Това е най-грандиозният, най-скъпият телевизионен сериал в историята и фактът, че някои от епизодите се излъчват в кинозалите, няма особено значение. От там идва дразнещата еднаквост на филмите – при все различните герои и сюжети, човек все има чувството, че гледа едно и също. (Или поне аз го имам това чувство, което за целите на статията е същото.) Зрителят знае, че ще има камео на Стан Лий. Знае, че ще има куп препратки към другите епизоди… т. е. филми. Знае, че ще има поне една сцена след надписите. (Искам смъртна присъда за тези, които въведоха тази практика, между другото.) Знае, че никой важен герой няма да умре, или поне няма да е умрял перманентно. Знае, че сюжетни, сценарни или режисьорски експерименти няма да види. Знае, в крайна сметка, че това на екрана няма да е самостоятелен филм, а поредната брънка от една безкрайна верига.

Когато човек погледне какви хора са замесени във филмите, впечатлението за телевизионен сериал се затвърждава. На пръв поглед, марвелските филми са пълни със звезди – мяркат се Джеф Бриджис, Томи Лий Джоунс, Робърт Редфорд, Хюго Уивинг и така нататък. На втори поглед обаче всичките Отмъстители, освен Черната вдовица, се играят от относително неизвестни актьори. Робърт Дауни младши беше почти напълно забравен, когато пое ролята на Тони Старк. За Крис Хемсуърт никой не беше и чувал преди “Тор”. Крис Евънс беше известен най-вече като Човека факел от двата ужасяващи филма за Фантастичната четворка. Джеръми Ренър, при все двете номинации за “Оскар”, стана сериозно име едва след като участва в “Тор”. Същото важи и за Марк Ръфало – при все оскаровата номинация, той никога не е бил актьор, който привлича зрителите с присъствието си. Показателен е фактът, че хонорарът на Дауни за “Железният човек 3” е сто пъти по-висок от този за първия филм. А дори и Скарлет Йохансон, при все че беше доволно известна, преди да заиграе за “Марвел”, не можеше да се мери с популярността на актриси като Сандра Бълок или Мерил Стрийп. (И сега не може.) Отделен е фактът, че точно нейният образ и този на Джеръми Ренър нямат самостоятелни филми. Изводът се налага от само себе си – при екранизацията на комиксите филмовото студио “Марвел” игнорира фактора star power почти напълно – в главните роли се канят слабо- или средноизвестни актьори, които, в общия случай, нямат никакъв или почти никакъв опит в екшън роли. (Изключението е Крис Евънс, но дори и той не е точно екшън звезда. И все пак неслучайно именно неговите бойни сцени са най-зрелищните в целия сериал… франчайз… сериал.) Треньори, координатори на каскадите и каскадьори ще се погрижат всеки от отмъстителите да изглежда убедително в екшъна. Когато човек разгледа профилите на актьорите в IMDb обаче, открива, че всеки от тях има опит в комедията, при това – в общия случай – немалък. Нещо от първостепенно значение, предвид факта, че хуморът е основна движеща сила във всеки от филмите и в поне два от сериалите.

Това ме води към подхода на студиото към сценариите. Само в един от всичките филми до момента сюжетът има реално значение – “Зимният войник”. (Това е истинското заглавие на втория филм за Капитан Америка. Няма да използвам официалното за България, понеже не ми харесва.) Донякъде – и “Невероятният Хълк”, но той бързо беше забравен. При всички други обаче основното са лесните за цитиране реплики. Извадете комедийния диалог от филмите за Железния човек и от тях буквално не остава нищо, освен специални ефекти. Цял свят знае, че Тони Старк е “гений, милиардер, плейбой, филантроп”, но колко могат да си спомнят как се казваше извънземната раса, против която той и останалите се бореха във филма, в който каза това? (Читаури бяха. Проверих.) Същият проблем съществува и при “Пазители на Галактиката” – на теория това е мащабно космическо приключение. На практика е низ от забавни реплики и ефекти. Честно, мога да цитирам сигурно половината филм, обаче в момента ми е трудно да си спомня каква точно му беше основната история. Знам, че не само аз съм така.

А съчетанието от ударна доза хумор, купища ефекти и нетипичен за жанра актьор дори не е нещо особено новаторско – в крайна сметка, именно това направи “Карибски пирати” огромен хит. Само дето “Карибски пирати” – особено първият филм – работи дори когато човек извади хумора.

Другото, което на теория е важно в сценариите на марвелските филми, е развитието на общата вселена. Само че… Добре де, абсолютно директно – какво толкова й развиха на общата вселена? До момента знаем, че Капитан Америка и Тони Старк не се харесват особено, че има някакъв Асгард някъде си и че един Танос е много як и много мощен. За дванайсет филма. (ОК, не съм гледал последните два още, но от това, което знам, ситуацията не се е променила драстично.) От седем години ни се обещават някакви големи и грандиозни конфликти в бъдеще, но това бъдеще още не е дошло. Евентуално част от него ще дойде със “Civil War”, но още от сега знаем, че в края на “войната” Тони Старк и Капитанът просто ще си стиснат ръцете и ще продължат да борят лошите. (Или няма – на Крис Евънс отдавна му е писнало от ролята и актьорстването като цяло, така че едва ли ще си продължи договора. За сметка на това, там ще се появи Спайдър-мен. Който се радва, да се радва.) Разбира се, генерализирам ужасно, но ако седна да разчепквам нещата филм по филм, няма да ми стигнат и пет статии. Но един проблем трябва да бъде споменат – след като “Невероятният Хълк” се провали в боксофиса, почти всичко загатнато в него беше напълно забравено и, съответно, оставено да виси като разплетена нишка в стар пуловер. Истината обаче е, че за дванайсет филма нямаме ясно дефиниран конфликт. Ако сравните ситуацията с “Х-мен” франчайза, ще разберете за какво става дума – там от самото начало се развива конфликтът между мутанти и хора, уплашени от новото, което не разбират. Това е – малко или много – централна тема на всеки филм. (Но пък и филмите са почти два пъти по-малко и са разпръснати в двойно по-голям интервал от време.) Само дето това, все пак, е филмов франчайз, а споделената вселена на “Марвел” е телевизионен сериал. Затова и същинският конфликт се оставя за финала на сезона, а преди това имаме разтягане на локуми за зарибяване на зрителите. Наистина, махнете “Невероятният Хълк”, “Железният човек” 2 и 3, “Тор 2” и, евентуално, “Ерата на Ултрон” и “Ант-мен”, и подготовката за “Civil War” не се променя по никакъв начин.

Усещането за телевизионност се засилва, когато човек погледне какви режисьори работят по филмите. Нито един – абсолютно нито един – от тях не е човек с ярък режисьорски почерк. (Или поне не го демонстрира в работата си за “Марвел”.) Всичките са достатъчно грамотни технически, че да пипнат филмите като хората, но не са режисьори, от които зрителят да очаква каквото и да било. Да видим:
*Джос Уидън (“Отмъстителите”, “Отмъстителите: Ерата на Ултрон”) – телевизионен режисьор само с един широкоекранен филм преди “Отмъстителите” – “Серенити”, който е и финансов провал;
*Алън Тейлър (“Тор: Светът на мрака”) – телевизионен режисьор без широкоекранни филми преди “Светът на мрака”;
*Пейтън Рийд (“Ант-мен”) – режисирал куп епизоди от сериали и няколко нискобюджетни филмчета, най-големият хит от които е комедия с Джим Кери;
*Джеймс Гън (“Пазители на Галактиката”) – режисирал някакви телевизионни комедии със заглавия като “PG-Porn”. Опитите му в киното се изчерпват с “Филм 43”, за който има две “Златни малинки”, и “Супер”, който не беше никакъв хит;
*Антъни Русо и Джо Русо (“Зимният войник”) – основно режисирали епизоди в комедийни сериали. Общо имат два кино-филма;
*Джон Фавро (“Железният човек” 1 и 2) – телевизионен актьор, чийто най-сериозен режисьорски успех преди 2008 е филмче, базирано на настолна игра;
*Шейн Блек (“Железният човек” 3) – много повече сценарист, отколкото режисьор – единствената му режисьорска работа преди марвелския филм е “Целувки с неочакван край”;
*Луи Льотерие (“Невероятният Хълк”) – френски режисьор на нискобюджетни продукции – най-сериозният му успех до онова време беше “Транспортер”;
*Джо Джонстън (“Капитан Америка”) – един от двамата по-сериозни кинаджии в купчината, всъщност, и единственият с опит в приключенското кино – и все пак той едва ли е първото име, което изскача в ума ви, когато се замислите за режисьор в жанра;
*Кенет Брана (“Тор”) – другият истински кинорежисьор в купчината. Известен най-вече с адаптациите на Шекспирови пиеси.

Отново подхождам опростенчески, но… Единственият от тези хора, който би могъл да привлече зрители с името си, е Уидън – изключително популярен между гийковете сценарист с интересен усет за диалог. Само той и Шейн Блек оставиха собствена следа върху филмите си – но го направиха не с режисура, а със сценарий. Всички други обаче са просто наемна работна ръка. Свършиха си работата адекватно, но всеки друг американски телевизионен режисьор би я свършил също толкова добре. Истината е, че от “Марвел” очевидно не търсят хора с ярко изразен почерк. Самият факт, че Едгар Райт беше разкаран от режисьорския стол на “Ант-мен” и заменен с никому неизвестен телевизионер, говори достатъчно. Едгар Райт… Единственият режисьор с наистина разпознаваем стил, който изобщо е припарвал до тази споделена вселена.

От една страна, решението да не се наемат големи имена е прекрасно – дава се възможност на неизвестни режисьори да направят име, показва се, че са важни не популярността и успехите, а уменията, и така нататък. От друга – това е типичният телевизионен подход – режисьорът няма право на собствен почерк и вместо това гледа да се впише в цялостната визия на сериала.

В случай, че не е станало ясно, мисля, че именно силното сериализиране е една от основните причини за успехите на “Марвел” в киното от 2008 година насам. Имаме мрежа от препратки между различните епизоди, които привличат и поддържат вниманието на зрителя. Всеки епизод завършва с обещание за нещо грандиозно в следващия. И, съответно, зрителят отива и гледа следващия епизод. И по-следващия. И този след него…

Само дето рано или късно всеки сериал писва. Самият факт, че приходите на “Ант-мен” не могат да се мерят с тези на “Железният човек”, въпреки че сега “Марвел” е много по-популярна и по-силна марка, отколкото беше преди седем години, говори за това. “Ерата на Ултрон” изкара с повече от сто милиона долара по-малко от “Отмъстителите”, напук на високите зрителски и критически оценки. А сто милиона долара са (приблизително) еквивалентът на цялото гледащото кино население на десет държави с размерите на България. За сметка на това, тази година лятото беше доминирано от “Джурасик Свят” – абсолютно малоумно продължение на франчайз, чийто единствен относително смислен филм излезе, когато бях в началното училище. Това, мен ако питате, стана точно защото “Марвел” пренаситиха пазара със супергерои – зрителите искат и друго зрелище, все пак. Подозирам, че “Civil War” ще е последният наистина грандиозен успех във вървящия по киноекраните сериал. След това ще започнат да излизат новите Междузвездни войни, продълженията на “Аватар” и “Карибски пирати” бавно, но сигурно, ще изядат публиката на марвелщините. Дали ще е за добро?
Кой знае?

Tigermaster

One thought on “За успехите на “Марвел” и други странни явления

  1. Чудно материалче си спретнал – аз от мързел не мога да си довърша Топ 30 на филмите с бойни изкуства от периода ’78 до 2000, но явно съм малко или много остарял и трябва да се намирам в подходящо настроение, за да напиша нещо дори и по любимия ми жанр. Иначе поздравления ,че още намираш време за писане в блога и то намираш наистина интересни теми за споделяне.

    От марвълските филми само някои са ми харесали и за намерили място сред колекцията ми – без да съм огромен фен на цялостната им вселена и различните брънки надничащи от всеки един техен филм – двата Avengers, втория Капитан Америка, първия и третия железен човек и само дебна да падне цената на Пазителите, за да го прибера „на топло“. Другото малко или много ми е минало под радара, въпреки че съм ги гледал, но не са имали необходимия impact над мен, за да ги причисля към любимите си заглавия, които мога да гледам повече от един-два пъти. Но и аз забелязвам някакво издишане в продукциите им напоследък – сякаш всички са се успокоили от задължителните успехи в боксофиса и правят по-скоро конвейерни изпълнения вместо нещо наистина запомнящо се.
    Което е жалко – знам, че всичко се прави за пари и за финансово изражение на продажбите в глобален мащаб, но така се губи самото очарование от това да отидеш и да видиш един наистина хубав комиксов филм – подозирам, че така ще се получи и с франчайза за Star Wars имайки предвид, че всяка година се планира по един филм от вселената… Като знам, че ще има и изцеждане на индиана Джоунс поредицата и ми се гади вече..

    Не е достатъчно да наблъскаш колкото се може повече супер герои в един филм само да се угоди на феновете, не е необходимо да се прави ансамблови изпълнения които да се провалят с гръм и трясък (Expendables 3 anyone?), а по-скоро съм навит да гледам един по-стегнат прочит за няколко героя в една история с малко повече смисъл пред поредното спасяване на света от поредните Читаури – затова намирам Зимният Войник за много добър като съчетание на супер герои с интересна история. Според мен Марвъл трябва да се поучат от поредиците както на X-Men, така и на Бонд – поредици които са издържали теста на времето (особено втората) и правят различни филми в една вселена, която не е по-различна от Марвълската като герои и като сюжети.

    Благодаря ти за изчерпателния материал и се надявам да продължим дискусията🙂

    Поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s