РЕВЮ: „X-Men: Apocalypse“/“Х-Мен: Апокалипсис“

Трейлър

IMDb

Забележителен филм, бих казал. По много начини. Вероятно най-забележителният, на който ще имаме шанса да се насладим тази година. Не се шегувам. “Х-Мен: Апокалипсис“ е, в много отношения, едно напълно посредствено, макар и забавно творение, за което колкото повече мисля, толкова повече бъгове откривам. Има, в действителност, немалко добри страни, но не те правят филма забележителен. Не. “Х-Мен: Апокалипсис“ е нагледна илюстрация на точно всичките проблеми на съвременното екшън кино. Не ми ли вярвате? Прочетете ревюто и ще се уверите. (Ще има немаркирани спойлери.)

  1. Поредната брънка в безкрайната верига на отдавна изчерпан франчайз

ОК, едно нещо трябва да бъде споменато – мисля, че “Х-Мен“ е единственият супергеройски франчайз, филмите в който съумяват да запазят едно поне гледаемо ниво през цялото време. Споделената вселена на Марвел и Дисни ни даде тъпотии като “Железният човек 2“ и посредственяжи като “Ант-Мен“. Третият Ноланов Батман е най-ужасната комбинация от претенциозност и малоумие, която съм виждал изобщо през живота си. “Спайдър-Мен 3“ на Сам Рейми беше откровена пародия. И т. н. А “Х-Мен“, дори в най-тъпите си моменти радва…

“Апокалипсис“, всъщност, не е изключение – както казах, филмът е забавен. Доста приятен е, всъщност, но това не променя факта, че не носи абсолютно нищо ново. Отново Магнито се лашка между добро и зло. Отново професор Екзейвиър гледа измъчено. Отново имаме камео на Улвърин. Отново някакви хора потискат някакви мутанти. Отново Уилям Страйкър крои кроежи. Отново… Отново… Отново…

Е, трябва да се признае, че този път се показва малко повече колко е яко да си мутант – но и това беше развивано в предишните филми. Просто… Като изключим някои нови образи и прилежащите им специални ефекти, всичко тук вече ни е познато. И това идва след “Дни на отминалото бъдеще“, който даде заявка за нещо съвсем различно. Но пък той беше и с безкрайно по-добър сценарий, де.

Което ме води към следващата точка…

  1. Освен че е изчерпан, франчайзът е и зле планиран

Ако изобщо има някакъв план – защото, предвид очевидните грешки, такъв май няма. След като “Дни на отминалото бъдеще“ напълно целенасочено затри цялата времева линия на първите три филма, очаквах франчайзът да бъде построен малко по… Знам ли, по-стройно? Вместо това обаче времевата линия отново бива шутирана в меките части. Помните ли чернокожото момиче с бялата коса, което се появи за секунда в “Първа вълна“? А помните ли момчето с очилата, пак от там? Решили сте, че това са Буря и Циклоп, нали? Нали?? Нали??? Вероятно целта е била да бъдат именно те… Само дето в новия филм Буря и Циклоп имат доста по-сериозно участие – и, макар че действието се развива двайсетина години по-късно, и двамата са тийнейджъри. Т. е., макар че се появиха в “Първа вълна“, по времето, когато се развива действието в онзи филм, те не би трябвало дори да са били родени. (Егати.) Същевременно, за тези двайсетина години Магнито и Професор Х не са остарели изобщо, въпреки че след още горе-долу толкова вече би трябвало да изглеждат съответно като Иън Маккелън и Патрик Стюарт – поне според “Х-Мен“ от 2000 година. А появата на Циклоп сега също влиза в директно противоречие, отново, с “Х-Мен“ от 2000 – с филма, който постави началото на всичко – доколкото в него, хронологично близо двайсет години след действията в “Апокалипсис“, Циклоп беше доста под трийсетгодишен – дори сам се наричаше момче…

А го има и проблема с Мистик. Не знам точно кога беше взето решението франчайзът да се завърти около нея. Вероятно нарастващата (до време) популярност на Дженифър Лорънс си казва думата в това отношение, но резултатът сега е, че имаме главен герой, на когото всички във филма се възхищават и който вдъхновява милиони човеци и мутанти из цял свят, но, въпреки това, може да бъде отрязан от историята само с някакви козметични промени в сценария и в целия филм използва мутантските си сили за нещо смислено около веднъж – за трийсетина секунди.

И това не се преживява, защото…

  1. Абсолютно никаква самодостатъчност

Ако имаше някаква възможност “Апокалипсис“ да бъде гледан като самостоятелен филм, проблемите във втората точка нямаше да са толкова сериозни. Но такава възможност няма. “Апокалипсис“ противоречи на предхождащите го филми, но, същевременно, не може да съществува без тях. Няма какво да се каже повече по тази точка.

  1. Кукички към миналото, кукички към бъдещето

Тази точка може да се приеме като продължение на предишната, но не е само това. Отново, няма да се разпростирам много, само ще кажа, че филмът е тъпкан с препратки към старите филми, къде съвсем директни, къде не, и, едновременно с това, въвежда един куп нови герои, явно с цел да бъдат развивани в продълженията. Проблемът, на който искам да обърна внимание сега, не е липсата на самодостатъчност, а фактът, че кукичките вредят на разказаната история – защото филмът щеше да е с много по-добро темпо, ако цялата хава с Четиримата конници на Апокалипсис я нямаше. Псайлок беше напълно излишна. Буря също. Архангел също. Махаме ги и получаваме по-стегната история. И без това не свършиха почти нищо. Ама нали трябва да имаме за какво да закачим продълженията…

А го има и…

  1. Детска радост – смърт и разрушения

Добре, аз съм последният човек, който ще седне да се оплаква от количеството насилие в някой филм, обаче започва да ми идва до гуша от изравняване на цели градове със земята. Гледах го това в “Отмъстителите“, в “Мъж от стомана“, в разни трансформърси… Стига толкова. Скучно е. Още повече, че, понеже не искаме да изгубим детската аудитория, смъртта на милиони хора ни е показана чистичко, безкръвничко и отдалекичко. Със същия успех, уважаеми холивудски кинотворци, можехте да ми покажете как някой събаря градче от лего. То, всъщност, вие това и направихте – фалшиви градчета биват съборени с кликвания на мишката. Тъпа работа.

  1. Пищят ли, пищят, квичат ли, квичат

Това вече не е проблем на филма, но е пряко свързано с него. Вероятно знаете за скандала около плаката на филма, на който виждаме Апокалипсис, стиснал Мистик за гушата. Не можело, казаха ни, един филм да се рекламира с насилие на мъж над жена. Контекстът, както разбрахме, бил нямал значение. Било, видите ли, лошо за обществото. А Фокс, понеже са идиоти, се съгласиха и се извиниха. Нищо, че всеки е наясно, че Мистик не е обикновена жена, а Апокалипсис не е обикновен мъж… И…

Да се изброяват спорните от логическа гледна точка моменти е безсмислено. Да се спомене лицемерието в оплакванията от плаката – още повече. Да се изтъкне неоспоримият факт, че квиченето вреди най-вече на каузата, която квичащите би трябвало да защитават – съвсем. Те си го знаят. Всичкото. Само че не им пука. Пука им единствено за медийното внимание, което ще получат. Пука им, че голямата филмова компания ще направи всичко, за да избегне скандал с бесните борци за социална справедливост съвсем скоро след простотиите около “Боговете на Египет“, след рева за “белите “Оскар“-и“, след бойкота на “Играта на Ендър“, след като Джос Уидън беше принуден да избяга от някои социални мрежи…

            Защо? Защото така.

***

            И тъй.

Това, строго погледнато, не беше ревю като ревю. От такова смисъл много-много няма, пък и, честно да си призная, не съм сигурен, че филмът го заслужава. Защото просто не е добър филм. Има много хубави страни, разбира се. Всеки филм, в който са вложени толкова пари, без изключение, има много хубави страни. Но – в моята глава поне – ще остане най-вече с проблемите. Гледайте на собствена отговорност.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s