Филмите, които счупиха киното

Това ще е дълъг материал. В момента, както започвам да го пиша, не знам дали няма да се наложи да го разбия на две или дори три части – защото ще трябва да бъдат споменати доста филми. Както и в предишните статии на близка тематика, и тук ще стане дума основно за пуканковото кино. Може би се питате защо пиша толкова много за творения, за които на никой сериозен киноман не би трябвало да му пука. Ами… На мен ми пука. Сигурно защото не съм сериозен киноман, знам ли и аз? В едно отношение вероятно никога няма да се променя – винаги, откакто се помня, съм обичал адреналинови истории. Дайте ми екшън и приключения и ще бъда щастлив… Или пък няма. Зависи от много неща – именно на някои от тези много неща ще се опитам да обърна внимание в тази статия.

Ще изброя няколко филма, които – според мен – са запратили съвременното холивудско кино в съвсем погрешна посока. Този път – за разлика от предишните статии – не претендирам изобщо нито за правота, нито за обективност. С други думи, това, което ще прочетете тук, ако имате нужното търпение, ще бъде просто едно дълго лично мнение. Нищо повече. Но пък и нищо по-малко. Ако някой не е съгласен, ще се радвам да прочета причините за това.

Другото, което трябва да спомена още в самото начало, е, че тук ще стане дума единствено за филми, появили се в и след 2000 година. Това – вече – е достатъчно голям интервал от време, в който комерсиалното екшън кино претърпя доста сътресения. Какви? Ще прочетете сега.

ОК, още едно уточнение, преди да продължа с изброяването – в тази статия ще спомена филми, които не просто са постигнали някаква популярност, но и – според мен – са повлияли зле на комерсиалното кино. Именно затова по-долу няма да видите заглания като “Карибски пирати“ или “300“ – защото тези творения, при все успехите, които постигнаха, не създадоха течения в изкуството, които не харесвам. За разлика от филмите, които съм изброил – и, които, всъщност, в огромната им част харесвам много и намирам за доста качествени. В крайна сметка, за да създаде един филм някакво течение в киното, добро или лошо, необходимо условие е създателите му да са си свършили работата точно.

 “Х-Мен“ (2000)

            От днешна гледна точка е доста трудно да се повярва, че този филм беше толкова влиятелен. Макар че преди шестнайсет години не изглеждаше така, сега е по-маломерен от епизод на “Агентите на Щ.И.Т.“, историята му е точно никаква, а екшън сцените бледнеят дори пред тези от деветдесетарски сериали като “Ренегат“ и “Шотландски боец“. С други думи, от днешна гледна точка филмът наистина не е нищо особено. В същото време обаче изигра огромна роля в развитието на екшън киното – в две направления.

Първо, това, а не “Батман в началото“ (и той ще е в списъка, не се притеснявайте) показа, че супергеройските филми могат да бъдат и сериозно забавление, което да не кара зрителя да се срамува, че го е харесал. Въпреки всичко, което изписах досега, и въпреки няколко откровено идиотски сцени, “Х-Мен“ е филм, който работи дори само като чиста драма – имаме достатъчно пълнокръвни образи, страхотна актьорска игра и така нататък. И това е прекрасно. За жалост обаче именно от тук тръгва доминацията на супергеройския жанр върху съвременното кино – сякаш именно “Х-Мен“ пусна духа от бутилката – нароиха се деърдевъли, електри, призрачни ездачи, спайдърмени и прочие неща с различна степен на хитовост. Междувременно се появиха и други супергеройщини, които спомогнаха много за това – но за тях – по-късно.

Второто направление, в което “Х-Мен“ счупи киното, далеч не е толкова директно. Дори не съм сигурен доколко точно този филм е виновен за това, ако трябва да съм честен. Просто… След този филм вече няма деветдесетарски екшъни. (Затова и са деветдесетарски, а не просто екшъни.) Нали ги помните? “Смъртоносно оръжие“ 2, 3 и 4, “Въздушен конвой“, “Еър Форс Едно“ и т. н. – огромен мащаб, истински каскади, хумор, псувни и кръв – и самодостатъчност дори във франчайзовите филми. Ерата на едромащабните филми с рейтинг R, които владееха киното дотогава, просто изчезна, все едно никога не я е имало. О, и сега има R-рейтнати екшъни – само че са доста по-малокалибрени от това, което сега минава за блокбастър.

Така де… “Х-Мен“ сложи край на една епоха в киното, която харесвам, и постави началото на друга епоха, която харесвах до едно време. Вече не я харесвам. Съжалавям.

 “Терминатор 3“ (2003)

            Безсмислено продължение на франчайз, непипан от над десетилетие, защото… Защото. Понякога се получава – “Умирай трудно 4.0“ беше хубав, даже много. Друг път имаме новия “Денят на независимостта“. Ами… Ами… Ами…

 “Превъзходството на Борн“ (2004)

            Мислех да спомена и “Самоличността на Борн“ – като филма, който окончателно разписа смъртния акт на високобюджетните деветдесетарски екшъни – но се отказах. В крайна сметка, това беше просто един много добър шпионски екшън, който дори оказа известно положително влияние върху жанра. Нещо, което обаче не може да бъде казано за продължението. “Превъзходството на Борн“ хвана цялата режисура на екшън киното и я разби на малки остроръбести парченца.

Знаете за какво говоря. Синдромът на раздрусаната камера. Неслучайно именно този филм е нарицателното за това – не просто снимане от рамо, а умишлено друсане на камерата с цел… Знам ли и аз каква? Нагнетяване на напрежение май. Понякога се получава – в “Твърде лично“, примерно. По-често обаче резултатът – поне при мен – са позиви за повръщане. Мисля, че този филм помогна на някои кинаджии да осъзнаят, че композирането на дубълчета с дължина една милионна от хилядната в секундата, в които, особено по време на екшън, на практика не се вижда нищо, май е доста по-лесно от невъзможно дългите, плавно заснети отрязъци, които правят, примерно, филмите на Джеймс Камерън такива, каквито са. Когато картината се тресе все едно операторът е бил с Паркинсон, а гледната точка се променя през, както казах, една милионна от хилядната в секундата, няма нужда да се притесняваме, че, примерно, някое движение в бойната сцена не е било изпълнено на ниво, или че зрителят ще забележи намесата на дубльор, или… Ясно, нали? Покрай този филм твърде често имах чувството, че ми се налага да си представям какво виждам… Ами… Не.

“Батман в началото“ (2005)

            Този филм счупи киното на поне две места. Две нови места, имам предвид – защото, освен другото, дотроши започнатото от “Х-Мен“ пет години по-рано и доналожи “сериозните“ супергеройски филми на пазара. Двете нови места обаче са по-важни. Първо, именно с този филм Кристофър Нолан излезе на светло. Да, и преди това беше добре известен, но именно след този филм стана мейнстрийм режисьор като Спилбърг, да речем. Само дето го направи с претенция за интелигенция, която – до един момент – даже беше покрита. В един момент обаче на въпросния му стана ясно, че каквото и откровено малоумие да сервира на зрителите си, ще бъде възхваляван – и сервира някои откровени малоумия, и беше възхваляван, и все още го водят за интелигентен творец… `айде не.

Другото счупване, което “Батман в началото“ нанесе на киното, беше по-болезнено. Рибуутите… Знаете за какво говоря – всеки някога обичан филмов или комиксов герой вече получава рибуут. Особено комиксовите… Нямаме нужда от по-пространни коментари в това отношение. Просто ще си кажа, че ми дойде съвсем до гуша от батмани, спайдърмени, бондове и прочие сган, чиито истории бяха рибуутвани безброй пъти и чиито филми вече имам чувството, че съм гледал още преди да излязат. Понякога, пак го казвам, се получава. Доста пъти, всъщност. И, все пак, няма да се разсърдя, ако старите герои понамалеят възражданията… Особено ако излизат от комикси.

 “Кинг Конг“ (2005)

 В момента около новия “Ловци на духове“ текат скандали, които си заслужават отделен блог-пост. Вероятно няма да дойде от мен, обаче не се знае знае ли се. Този филм обаче вероятно изобщо нямаше да бъде направен – и, съответно, Пол Фейг и компания нямаше да изпонаобидят всички, които имат наглостта да не му се радват – ако по някаква причина филмовите продуценти не си мислеха, че е добра идея да римейкват стари хитове. Защо си го мислят това? Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита? Единствените успешни такива филми, поне в екшън жанра, за които се сещам в момента, са “Кинг Конг“ и “Сблъсъкът на титаните“. Сигурно има и други, но… Провалите са прекалено много. Защо? Идея нямам. Може би защото хорската носталгия не работи така, както на някои им се иска. Защото когато замениш Арнолд Шварценегер с Колин Фарел, няма значение, че новият “Зов за завръщане“ (егати тъпият превод, бтв) е в твърде много отношения по-добър от оригинала. Хората ще го намразят, и толкова. Или, с други думи, на прекалено огромна част от феновете на оригинала не им харесва нещо, което обичат, да бъде пипано, а още по-малко пък им харесва да се правят промени точно по това, заради което са обикнали нещото. Същевременно, няма да се зарадват и ако се направи нова версия, която имитира стария филм във всяко отношение. (“Психо“ на Гюс Ван Сант е приличен пример в това отношение, макар че е доста по-стар от “Кинг Конг“… и не е екшън.) Независимо дали към римейка се подхожда като към имитация или като към нещо ново, огромна маса хора ще намрази филма просто за да го намрази.

“Трансформърс“ (2007)

Знаете ли как да вбесите един псевдокиносноб с едно изречение? Кажете му, че Майкъл Бей е много по-техничен режисьор от Кристофър Нолан. Това е напълно вярно, между другото, и поредицата за Трансформърите го показва доста ясно. Факт е, че филмите са безумно тъпи, особено вторият и третият. Факт е обаче и че са пълни с безумно сложни в техническо отношение екшън сцени, каквито Нолан никога не би могъл да композира. Именно това предефинира понятието за модерен блокбастър доста категорично. Без тези филми поредицата на Марвел за Отмътителите нямаше да е това, което е. Нямаше всяка година да имаме по някой филм, в който големи шарени роботчета (или същества с пълнокръвието на роботчета) разрушават градове. Ами… Ами… Уфф.

“Железният човек“ (2008)

            Малко ли плюх по марвелските филми вече? Тръгна от този филм. И вече всичко се бара да е парче от споделена вселена. Стига вече. Толкова по въпроса.

“Здрач“ (2008)

Не е екшън, но… Да. Филмът, който накара безмозъчните патици да отидат на кино по собствена воля. Който придаде негативно значение на думата “романтика“. Който стана причина за един куп филми с привидно свръхестествена, но в действителност абсолютно никаква история да се появят на екран. Да изразя омразата си към това… нещо за мен е просто невъзможно. Не съм го гледал, нямам и намерение. Знам всичко, което става в него, стъпка по стъпка. Не искам, да го вземат дяволите. Не искам. Искам да го забравя това най-после.

 “Аватар“ (2009)

Филмът, който направи изживяването от отиването на кино на нищо. Съжалявам. Обожавам го, да не се объркате нещо… “Аватар“, де. Мисля, че е един от най-великите филми, правени изобщо някога, с все – и заради – елементарната история. И все пак… Вече всичко е скапано гадно 3D, да му се не знае, мразя го, убийте го, стигааааааааааааааааааааааааааа!

ОК, може и в мен да си е проблемът, обаче след почти всяко ходене на триизмерно кино ме боли глава и ми се вие свят. И не съм само аз така, да не говорим, че по-голямата част от филмите в този формат са горе-долу толкова триизмерни, колкото са буквите, които четете в момента.

Да се говори за техническата страна на триизмерното кино е безсмислено. Да се споменава, че подобна технология съществува от незнамколковреме вече – също. Достатъчно е само да кажем, че именно “Аватар“ я наложи масово – и, като резултат, сега прекалено често съм принуден да плащам повече, за да видя по-малко. Ами… Благодаря.

“Алиса в Страната на чудесата“ (2010)

Отново филм, който обожавам. Отново филм, който наложи неща, които не ми харесват – а именно, претворяването на Дисниеви анимации в игрални филми. Пепеляшки, Злодеиди, Снежанки, Красавици и Зверове… Неща, които сме гледали вече, още от преди да се родим, дърпат екранното време на новото. Дообре…

“Игрите на глада“ (2012)

 Този филм такова таковата на всичко. Не стига, че направи Дженифър Лорънс огромна звезда – а това докара бая негативи на цялото кино, всъщност – но и обра лайката на антиутопията с екшън елементи. Харесах го много, между другото, даже май съм му дал десетка в IMDb, обаче това не променя факта, че в един момент, навръх постапокалиптичния сетинг, смъртоносната сериозност и насилието в огромни количества, ни се сервира някакъв тийн-кифльорцав любовен триъгълник, който просто не е това, което трябва да е. И не казвам в такива филми да няма романтика, обаче хайде Катнис да не се чуди каква рокля да носи на бала и с кого от двамата си ухажори да тръгне, че просто стои нелепо. Не съм гледал още последните два филма от поредицата и не знам дали ще ги гледам някога, обаче в първите два, и особено във втория, това ме дразнеше неистово. Съчетанието от постапокалиптичност и тийн-романтика обаче се оказа доста печелившо – и ни сервира разни дивергенти, пети вълни, лабиринти с невъзможни бягства и прочие досади. (“Дивергенти“ почти ми хареса, де.)

Що се отнася до звездността на Лорънс – там нещата са по-сложни. Защото Лорънс, строго погледнато, изобщо не е звездата, за която я мисли светът. Защото тя не е изнесла нито един хитов филм на гърба си и сама по себе си, всъщност, далеч не привлича купове зрители. Вижте бокс-офисите на всичките й филми, които не са базирани на известни романи или комикси и не са тъпкани с Крисчън Бейл, Джеръми Ренър, Брадли Купър и прочие, и ще се уверите в това. Няма нито един филм, който Дженифър Лорънс е направила хит. И, все пак, тя е огромен фактор както в поп-културата, така и в сериозното кино – което щеше да е прекрасно, ако не я съпътстваха доста лъжи и фалш, играещи доста сериозна роля в поддържането на вредни за цялото общество митове и легенди, и ако не заграбваше роли, за които хич не е подходяща. И за двете има предостатъчно примери, на които внимание тук няма да обръщам. Донейде съжалявам, че пиша така за актриса, която харесвам много, ама… ама…

Ама ще взема да приключвам. Мисля, че толкова негативизъм стига. Просто… Трябваше да го излея. Дано е полезен на някого.

Сега, между другото, докато привършвам, ми прави впечатление, че второто десетилетие на двайсет и първи век е представено само с един филм, докато от годините преди това съм изброил десет. Възможните причини за това са, предполагам, две – едната е, че може би – може би – все още не е минало достатъчно време, за да можем да преценим евентуалното влияние – негативно или позитивно – на някой филм. Другата е – и тук вече се намесва “Ловци на духове“ – че в последните пет-шест години на практика всичко, което получава достатъчно голям бюджет и достатъчно сериозен отзвук, че да повлияе върху екшън киното по какъвто и да било начин, е или изкривено копие на нещо старо, или продължение, или и двете. Наистина, погледнете какво ни залива отвсякъде – супермени, батмани, междузвездни войни, рокита, марвелщини… Това само в последната година. И “Ловци на духове“… При подобни обстоятелства, според мен поне, единственото влияние, което един високобюджетен екшън може да окаже, е позитивно – а именно, да се провали толкова категорично, че на студията най-после да започнат да им увират тиквите, че не могат вечно да разчитат на създадени преди десетилетия марки да им направят приходите. “Ловци на духове“ се провали тотално. Финансовите му резултати са пълен кошмар, а публиката го мрази. Дори критическите оценки не са толкова високи, колкото поглеждането на рейтинга в Rotten Tomatoes предполага – защото средното аритметично на цифровото изражение на оценките е само с 0.3 по-високо от това на “Мъж от стомана“, примерно. (За това – в отделна статия. Май ще я напиша, в крайна сметка.)

Дано този провал най-после покаже на Сони – и не само – че това, което е било в миналото, няма да е зле да си остане в миналото. Това ще е положително. Ако се случи, може би ще се появят нови филми, които да нанесат нови и интересни счупвания на киното, което обичам. Кой знае?

Tigermaster

One thought on “Филмите, които счупиха киното

  1. Pingback: Ловкини на духове и гнили домати | tigermastersblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s