Ловкини на духове и гнили домати

В предишната статия обещах да поразчепкам новия „Ловци на духове“. Тъй като не съм гледал филма, а – за момента – нямам и намерение, не мога да се впусна в обективен анализ на качествата му. Не че това е притрябвало на някого, всъщност – един анализ на новото произведение на Пол Фейг няма да наклони ничие мнение в никоя посока, особено пък ако идва сега, толкова време след премиерата му. Това, на което ми се ще да обърна внимание, е свързано най-вече с оценките на „Ловци на духове“ по разни сайтове, както и с причините филмът да се окаже провал.

Нека едно стане ясно още от сега – така им се пада, дяволите да ги вземат, задето превърнаха фентъзи комедия в политическо изказване. (То пък егати и политическото изказване: „И на жените им се полага да са екшън герои, уааааааааааааа!“) Така им се пада, когато, в опит да прикрият откровената излагация от жалкия трейлър, който изповръщаха в публичното пространство, създадоха – буквално създадоха – сексистки скандал там, където такъв просто нямаше. Първият трейлър беше ужасен, антисмешен и пълен с меко казано обидни шеги във всяко отношение – и към двата пола (Дали са два?), не само към мъжете. Още по-неприятен беше образът на Лесли Джоунс, който ни беше обещан – едва няколко седмици след края на оная простотия #OscarsSoWhite ни беше сервирано нещо поддържащо всичките негативни негърски стереотипи. Но за това – по-късно.

Сега ще обърна внимание на единственото, което донейде може да мине за успех по отношение на филма – критическите му оценки. Ако „Ловци на духове“ е успял по някакъв начин да предизвика интереса ви, няма как да не знаете, че рейтингът му в Rotten Tomatoes, най-голямата сбирка от филмови ревюта на планетата, е доста висок. Само дето той… не е. Ето едно скрийншотче:ghostbusters-1(Ще ме прощавате за дърварското ограждане.) Всички скрийншотове са направени в деня, когато започнах тази статия – 13 август. (Бавя се, да. Доста работа имам, съжалявам.)В момента ситуацията може и да е различна, но за целите на статията това няма значение. Обърнете внимание на оградените неща – а именно, средната критическа оценка и средната оценка на зрителите. Защото са практически равни – 6.5/10 от двеста и осемдесет гласували критици и 3.2/5, т.е., 6.4/10, от над сто хиляди гласували зрители – и, все пак, води се, че критиците оценяват филма положително, а зрителите – отрицателно. На какво се дължи това? Този пост в Reddit дава някакво обяснение: Пост в Reddit.

С други думи, една и съща цифрова оценка в един случай се приема за позитивна, а в друг – за негативна. Понеже в горния пример се споменава „Мъж от стомана“, ето го неговия рейтинг при Rotten Tomatoes:mos-1Гнил и прогнил, както виждате, томатометър. Със средна критическа оценка от 6.2/10, но пък, за сметка на това, от повече гласове. „Ловци на духове“ се води за свеж, обаче толкова ли е цифровото изражение на разликата между свеж и гнил филм? 0.3/10? Искате ли още един фрапиращ пример? Ето:badmoms-bourneКакто виждате, един гнил филм може да има по-висока оценка от свеж такъв, при това с над два пъти повече гласове. Колко е валиден томатометърът тогава? Николко. (Забележете, че „Мъж от стомана“, както е с по-нисък томатометър и от двата филма тук, има по-висока средна критическа оценка от тях. Обърнете внимание и на зрителските рейтинги, най-вече – на количеството гласували.) И преди съм мрънкал за това. За жалост, по някаква причина томатометърът се е наложил като критерий за качество, въпреки че позволява тъпотии като показаните. За да се върнем на „Ловци на духове“, това показва, че новото творение на Пол Фейг не е чак такъв критически успех, какъвто феновете му – съществуват, да – биха се опитали да го изкарат. Нещата се влошават допълнително, когато вземем предвид факта, че Сони вече бяха уличени в подкупване на ревюист за положително ревю. Щом са го направили веднъж така, че да бъдат разкрити, колко ли пъти им се е разминало?

Що се отнася до боксофиса, две мнения не може да има – филмът е финансов провал и това е факт. Вероятно знаете правилото, че един филм трябва да изкара бюджета си двойно, преди да започне да реализира печалба. Към момента, в който пиша това, „Ловци на духове“, реколта 2016, е изкарал 208,414,206 долара. Срещу бюджет от 144 милиона. Почти месец и половина след премиерата си. Няма шанс да изкара нужните 288 милиона, за да бъде на нула, пък какво остава да спечели нещо по време на престоя си по кината? Защо се получи така? Не съм експерт по филмови финанси, но ето какво мисля – първо, на осемдесетарската носталгия не може да се разчита. Извадете Индиана Джоунс, Скайуокърите и някои филми на Силвестър Сталоун и ще го видите. Опитаха се да вържат „Конан Варваринът“ с Джейсън Момоа с филма на Шварценегер и се провалиха. „Рок завинаги“ беше любовно писмо към музиката на осемдесетте – и, при все Том Круз и Катрин Зита Джоунс, беше епичен провал. „Зов за завръщане“ с Колин Фарел – и преди съм го казвал, в много отношения този филм е по-добър от оригинала, но… (Добре де, оригиналът не е точно осемдесетарски, но схващате картинката.) „Робокоп“… Все филми, които, в най-добрия случай, се представят под очакванията към тях. В този смисъл, наливането на близо сто и шейсет милиона (от които в последствие отпадат петнайсет) в римейк на осемдесетарски филм беше просто безумно. Още по-безумно е четиринайсет милиона от този бюджет да бъдат дадени на Мелиса Макарти. Не ме разбирайте погрешно, харесвам я като актриса, обаче хайде малко по-реално – Дженифър Лорънс беше хиляда пъти по-известна от нея, когато взе „само“ десет милиона за „Игрите на глада 2“. Истината е, че Макарти не е направила нито един филм хит. (И с Дженифър Лорънс е така, между другото, но това е тема на друг разговор.) Преди „Шаферки“ беше някаква полуизвестна ситкомаджийка. В „Нежна полиция“ една от главните роли беше поверена на Сандра Бълок. В „Шпиони“ си партнираше с Джъд Лоу и Джейсън Стейтъм. В „Самоличност на аванта“ – с Джейсън Бейтман. С други думи, в нито един от тези филми тя не е най-голямата звезда – все има някое друго (по-)голямо име, което да привлече зрители. Бърза справка в boxofficemojo.com показва и че нито един от тези филми не е някакъв чак пък огромен хит – все печеливши са, обаче най-скъпият от тях е над два пъти по-евтин от „Ловци на духове“. Кой би си помислил, че Мелиса Макарти е, от финансова гледна точка, силно име за високобюджетно фентъзи?

Истината е, че в днешно време повечето актьори просто не привличат зрители с името си, без значение за колко известни се водят. Извадете Робърт Дауни младши от ролята на Тони Старк или Шерлок Холмс и получавате провал до провала. Дженифър Лорънс, както споменах в предишната статия, няма нито един свой хитов филм. Приходите, които Крисчън Бейл реализира като Батман, надвишават в пъти тези на останалите му филми. И така нататък – в днешно време не актьорите, а героите привличат зрители – популярен е Тони Старк, а не Робърт Дауни, капитан Джак Спароу, а не Джони Деп, Батман, а не Крисчън Бейл. И така нататък. Не искам, разбира се, да омаловажавам работата на актьорите, но времената, когато хора като Брус Уилис действително заработваха многомилионни хонорари с името си, отминаха отдавна. В този смисъл, днес никой актьор не заслужава хонорар от калибъра на получения от Макарти за „Ловци на духове“. Освен – евентуално, много евентуално – Том Круз и Сандра Бълок, които, по мои наблюдения, все още донякъде успяват да осигурят хитовост на филмите си. Нека не се лъжем – огромното заплащане никога не е било за актьорски талант, умения или работа, а за име. А името вече не струва колкото струваше някога и е време филмовите студия да го осъзнаят най-после, вместо да наливат безумни количества пари за нещо, което отдавна не е фактор от първостепенно значение.

С други думи, една от основните причини за провала на „Ловци на духове“ е безумно раздутият бюджет. (Пол Фейг също получава нетипично огромен хонорар тук, между другото. Ще му приседне.) Другата – и поне толкова важната – причина е фактът, че прекалено голяма част от публиката мрази филма. Започна с рейтинг в IMDb от 3.5/10. В момента рейтингът е 5.5/10. А причините публиката да мрази филма са очевидни – едно, първият трейлър беше просто отвратителен, и, две, за отвратителността му излязоха виновни хората, които не го харесаха, а не тези, които го направиха. Излязохме, иначе казано, сексисти, расисти, сексисти и сексисти, защото не се усмихнахме на тъпотията, която ни сервираха. Отговорните за маркетинга на филма решиха да го играят жертви на злите патриархални потисници, явно в опит да спечелят нечии симпатии, като за целта използваха меко казано подмолни тактики. Подробности – в това комедийно видео.

Въпросът обаче е, че няма как екипът на един филм да изпонаобиди всички, които не харесват трейлъра му, и да очаква същите всички да посрещнат филма с отворени обятия. Няма начин да ме сложат мен, човекът, който очакваше филма с умерено нетърпение, в един кюп с ония, за които словосъчетанието „жена екшън герой“ е гнусна ругатня, и аз да им благодаря за това. За да е пълна шизофренията, вторият трейлър, който пуснаха, беше ето този. Прави ли ви нещо впечатление? Точно така, всичко, от което злите патриархални потисници се оплакваха при първия, е, най-малкото, взето предвид. Лесли Джоунс вече не се държи като горила, Крис Хемсуърт вече не е тотален малоумник, използва се класическият аранжимент на превърналата се в нарицателно песен, има сексистки шеги и по адрес на жените… Така ли, значи, Сони? Зли сексисти сме, обаче се опитвате да ни прикоткате? Няма пък. Исках да харесам филма. Почти сигурен съм, че щях да го харесам, ако създателите му не го бяха превърнали в арена за политически изказвания. Една фентъзи комедия просто не е подходяща за това. Съжалявам.

В началото на статията обещах да се върна към расисткия, обиден образ на Лесли Джоунс. Вероятно знаете за Туитър-скандала между нея и Майло Янопулос, който доведе до банването на последния. Ако не знаете, по-добре за вас. Ако личността на Янопулос не ви е известна, можете само да се радвате, затова няма да обяснявам кой е той и какъв е. Ще кажа само че не мога да го понасям, но, в конкретния случай, Лесли Джоунс заслужаваше наказание не по-малко от него. И то не от сега – защото, и това е достатъчно добре документирано, публикува расистки и сексистки туитове от години – дори срещу добронамерени към нея хора. Което ме навежда към финала на цялото излияние.

Ако има нещо положително в римейка на „Ловци на духове“, то е, че – за пореден път – на бял свят излезе лицемерието на западните медии – и не само. А съвременното кино – и не само – определено има нужда от това. Имаме нужда от зрители, които (си) задават въпроси, вместо с удоволствие да глътнат помията, която им поднасят по телевизията – и не само. Имаме нужда от хора, които подлагат на съмнение фактите, които други хора им съобщават. Имаме, в крайна сметка, нужда от хора, които мислят със собствените си глави.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s