РЕВЮ: „Шерлок“ – 04×01 – „Шестте бюста на Маргарет Тачър“

Трейлър на сезона

Страницата на сериала в IMDb

Завърна се. С гръм и трясък, екшън и бързо говорене, пресилен драматизъм и… По-добре да не беше продължавал. „Шерлок“, де. Сериалът. Нямах намерение да го ревюирам, обаче просто трябва да излея гнева някъде, за да мога да продължа с по-продуктивно, надявам се, писане в бъдеще. Съжалявам, че започвам годината с негативно ревю, но някои неща просто трябва да бъдат казани. В следващите редове ще се леят спойлери и омраза. Предупредени сте.

Както и да е. Нека в самото начало спомена, че този сериал поради ред причини се появи в доста ключов момент от живота ми и в първите си два сезона ми даде вдъхновение и радост, за които винаги ще съм му благодарен. Именно „Шерлок“ – и нямам предвид работите на Артър Конан Дойл – беше едно от нещата, които ме подтикнаха да напиша няколко криминални разказа преди време. Литературният първоизточник, при цялото ми уважение, не успя да постигне това. Безбройните предишни екранизации – също. Едва „Шерлок“ на Стивън Мофат и Марк Гатис ме накара наистина да харесвам образа. В първите си два сезона. Третия не го помня. Съвсем сериозно, единственото, което ми е останало в главата от него, е, че не го харесах почти изобщо. Все едно някой е минал с гумичка през паметта ми и е изтрил всичко, освен няколко откъслечни сцени. Може би така е по-добре, честно казано, защото малкото, което помня, е една от основните причини „Шестте бюста на Маргарет Тачър“ да ме разочарова толкова. Написан от Марк Гатис, прекрасен актьор и, в последните години, все по-ужасен сценарист, новият епизод хваща обещанието за завръщане на Мориарти от финала на предишния сезон и… си избърсва… продължението на гръбнака с него. (Спешъла “The Abominable Bride”, който излезе преди около година, изобщо няма да го слагам в сметките – това не е епизод като епизод, а умишлена гавра със зрителите.)

Централният образ тук е Мери – съпругата на Джон Уотсън, която, явно, в предишния сезон се е оказала много елитен таен агент/шпионин/наемен убиец. (Бях забравил.) Доколко е добра идея да се отклоняваме сериозно от главните герои в сериал, който изкарва по три епизода за две години, преценете сами. Проблемът обаче е другаде и сега вече ще се наложи да навляза в СПОЙЛЕРИ. Истината е, че, под лъскавата визия, впечатляващия на моменти екшън, светкавичното темпо и разказваческите хватки прозира нещо много неприятно – целият, абсолютно целият сюжет на този епизод се случва благодарение на поредица от глупости, извършени от почти всеки с повече от три минути екранно време. Съжалявам, че го казвам така, обаче Гатис е написал просто отвратителен сценарий, който не трябваше да стига до филмиране. Мери, много елитната тайна агентка, шпионка, наемна убийца, е толкова елитна, че дори през ум не й минава възможността Шерлок да е поставил проследяващо устройство във флашката, която й дава. Уотсън решава да завърже SMS-романс с някаква жена, която среща в градския транспорт. Да речем, че избраният момент да кръшне – женен, съпругата му тъкмо е родила – не е проблем. (А той е, съжалявам.) Обаче Уотсън, същият Уотсън, който знае куп полицейски и правителствени тайни, същият Уотсън, който всеки ден е с Шерлок Холмс и/или Майкрофт Холмс, същият Уотсън, който е женен за таен агент… Същият Уотсън съвсем самоволно сподели личния си телефон с някаква абсолютно непозната в автобуса, което със сигурност ще окаже някакво влияние в следващите епизоди. (Или пък няма, което би било още по-зле.) За Шерлок пък да не говорим. Прави някакви скокове в логиката, които просто не могат да бъдат обяснени с гениалността му, и в един момент, съответно, изкарва напълно грешен извод от група събития, които, в действителност, не водят към нищо. (Говоря за оная черна перла, която се оказа флашка.) Минаваме скорострелно през куп случаи, които той гениално разрешава, защото е гениален гений, а единственият, в който ни се показва нещо подобно на дедукция, се оказва някакъв тотален абсурд дори по стандартите на сериала. (А сериалът, всъщност, си е доста абсурден. В това му е чарът донякъде.) Сериозно, някакво хлапе се преоблича като автомобилна седалка и… Да. Това е.

Нека отделим сега малко време на тотално издънената сцена със смъртта на Мери Уотсън. Тотално. Издънена. Едно, че агентката/шпионка/убийца се оказа по-бърза от куршум – абсолютно буквално. Две, че със скоростта, която демонстрира, а дори и без нея, нямаше нужда да се жертва за Шерлок – можеше просто да го избута от пътя на куршума. Три, че… Абе, как може гениалният гений Шерлок Холмс, още по-гениалният още по-гений Майкрофт Холмс и елитната агентка/шпионка/убийца да не се сетят, че бабката международен терорист, която възнамеряват да приклещят в аквариума или каквато беше там сградата, е международен терорист и, съответно, е относително вероятно да носи оръжие? Четири, че след като Мери беше простреляна в корема, Холмс, гениалният гений, който неведнъж в рамките на сериала е показал познания по медицина, и Уотсън, военният лекар Уотсън, прекараха не-знам-колко-точно време в прочувствени разговори с нея, вместо поне да се опитат да я спасят. Пет, че елитната агентка/шпионка/убийца, в крайна сметка, съвсем целенасочено се самоуби и остави детето си без майка, защото… Защото. Колкото и да й е пукало за Шерлок, някакси…

Съвсем отделен е въпросът, че аз Мери просто не мога да я приема насериозно като елитна агентка/шпионка/убийца. Съжалявам. От мен се очакваше да повярвам, че тя, тази дребна подпухнала женица на средна възраст, може да бъде достоен противник на убиец, когото Шерлок Холмс не можа да победи в двубой. Как ще стане това? Бойните умения на Шерлок, при все че никога не са били централни за сериала, ни бяха показани неведнъж. Да бяха избрали по-млада и по-атлетична актриса – да, обаче тази… А някой помни ли, че още в първия епизод на сериала Уотсън беше показан като изключителен стрелец? Какво стана пък с това?

Мога да пиша още много. В действителност, колкото повече пиша, толкова повече проблеми с епизода ми идват в главата, затова може би най-после трябва да приключвам.

За финал – след средния пръст, който ми се показва в началото на два поредни сезона на този сериал, изобщо не съм сигурен, че ще гледам следващите епизоди. След драматичния край на втория сезон две години чакахме, за да разберем как Шерлок е оцелял след скока. И какво получихме? Нищо. Заигравки с феновете. (Това са, най-вече, откъслечните сценки от третия сезон, които помня.) Глупости. Сега пък две години чакахме завръщането на Мориарти, което ни беше обещано в прав текст, и какво получаваме? Нищо. Глупости. Даже заигравки с феновете няма този път. А при положение, че излиза толкова нарядко и епизодите са толкова малко, някак трудно ще се зарибя дотолкова, че да не мога да се откача лесно – колкото и да харесвам първите сезони и каквото и вдъхновение да съм взел от тях. Съжалявам, Стивън Мофат и Марк Гатис. На път сте да загубите един от големите си почитатели. Съсипахте „Доктор Кой“ с безумни сценарии и малоумна псевдоемоционалност през минута или две. И с „Шерлок“ ли ще стане така?

Tigermaster

Advertisements

2 thoughts on “РЕВЮ: „Шерлок“ – 04×01 – „Шестте бюста на Маргарет Тачър“

  1. А аз ДОРИ не мога да си спомня изгледах ли го третия сезон, не го ли изгледах. Ти поне помниш, че си го гледал! Но ако Мери Уотсън се появява в трети – най-вероятно съм гледала поне част от сезона…

    За мен този сериал се изчерпа твърде бързо и нямаше смисъл и от трети сезон, камо ли четвърти. Едва ли ще го гледам на този етап, а и не съм маниак на тема Бенедикт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s