РЕВЮ: „The Last Kingdom“/“Последното кралство“

Трейлър

IMDb

При все че далеч не съм почитател на сериала „Игра на тронове“, няма как да не съм благодарен на създателите му за нещо – показаха, че едно телевизионно произведение може да има герои, биещи се с мечове и копия, и, същевременно, да се взима насериозно. Преди това имахме „Шотландски боец“ с Ейдриън Пол, „Зина, принцесата воин“, „Херкулес“ с Кевин Сорбо, „Конан“ с Ралф Мьолер – все, ще ме прощават феновете им, долнопробни, макар и на моменти приятни забавления. След „Игра на тронове“ дойдоха „Викинги“, „Марко Поло“ (защо го спряха тъкмо като ставаше готин…), “The Bastard Executioner” (още не съм го гледал това, а май трябва) и, разбира се, „Последното кралство“ – вероятно най-добрият от изброените тук сериали.

„Игра на тронове“ спрях да гледам отдавна. Някои от причините ще станат ясни в рамките на това ревю. Последните два сезона на „Викинги“ също ме разочароваха доста, макар че си имаха попаденията – затова не написах нищо за тях в блога си. Не знам дали искам да следя сериала по-натам. „Марко Поло“ тъкмо започна да се развива в нещо наистина страхотно, и му удариха балтията. “The Bastard Executioner” може би ще е добре да го погледна по някое време. Надявам се историята да е завършена, понеже създателят му го спря след един сезон.

Съдбата на „Последното кралство“ за момента е неясна. Излезлият през 2015 година първи сезон беше продукция на BBC. Вторият сезон, който излезе преди няколко месеца, беше продуциран от Netflix. Трети сезон все още не се знае дали ще има. Сериалът, все пак, е доста скъп, а, за жалост, е далеч от популярността на „Игра на тронове“ и „Викинги“, при все че е доста по-добър и от двата.

Базиран на поредицата на Бърнард Корнуел „Саксонски хроники“, „Последното кралство“ проследява историята на Утред – детето, което след кървава битка и ужасно предателство губи семейството и наследството си и попада в плен на воините датчани, за да израсне като един от тях и да си върне всичко, което му е било отнето. А през това време младият крал на Уесекс – Алфред, който тепърва ще се превърне в Алфред Велики – тръгва по пътя към своята мечта – да обедини малките английски кралства в една голяма и силна Англия. Разбира се, съдбите на Алфред и Утред ще се преплетат, ще има интриги, приключения, битки и смърт.

Сериалът е може би най-чистото телевизионно приключение, което ми е попадало, откакто „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ свърши. Ако го бях гледал на дванайсет, щях да се влюбя в него, но изобщо не съм сигурен, че бих го пуснал на дете – защото битките са наистина страхотно кървави и брутални, а има и предостатъчно натоварващи емоционално сцени, които ще смачкат душите на невинните зрители много по-тежко, отколкото показните зверства в „Игра на тронове“ успяват. По-назад обещах да споделя част от причините да спра да гледам троновете – като изключим голотиите, от които в един момент просто ми дойде до гуша, и некадърната хореография на практически всичките бойни сцени, в които не участваха Дрого и Едард Старк, най-сериозната причина, както се оказа, е, че никой от героите няма право на щастие – или поне аз с такова впечатление останах. Всички, особено тези, които би трябвало да харесваме и подкрепяме, съществуват единствено за да бъдат блъскани, мачкани, убивани и изнасилвани и по никаква друга причина – за да се привържем към тях и после да дойде „шокиращата“ сцена, в която онова гнусно създание Джофри или Рамзи, или който е новият лош там, да им направи нещо „шокиращо“. Само дето мен това не ме шокира – оттам и кавичките. Просто ме дразни. Защо да гледам, да подкрепям и да се интересувам от някого, за когото просто знам, че ще бъде убит или, най-малкото, съсипан? „Последното кралство“ поне дава право на образите си да бъдат щастливи. Дава им право да се усмихват и да се радват на живота и, съответно, зрителят знае, че героят, към когото е имал глупостта да се привърже, може и да не бъде „шокиращо“ убит или смачкан. А това, оказва се, е важно – защото именно така жестокостите в сериала оказват въздействие. А жестокостите никак не са малко. Грешките се заплащат и цената винаги е тежка. Кражбата на дърво от земята на господаря се наказва с премазан от конски копита череп. Сприятеляването с грешния човек води до мъка и страдания. Неправилните думи в първата брачна нощ стават повод за истински ужас.

В цялост, сценарият – може би заради здравата литературна основа – е доста качествен. Историята се развива много бързо – без да преувеличавам, в един епизод обикновено има повече действие, отколкото в последните два сезона на „Викинги“. Характерът и постъпките на всеки от образите са обосновани доста добре. Никой не е напълно положителен и никой – с едно крещящо изключение във втората половина на първия сезон – не е изцяло зъл.

Утред още от детските си години, на които са отделени само началните трийсетина минути от първия епизод, е кръвожаден и твърдоглав воин, който решава всеки проблем с меч, интелигентен, но наивен, почтен, но напълно безпощаден към враговете. Главен герой или не, на моменти, особено в началото, действията му са доста стряскащи и едва ли биха допаднали на всички зрители. Истината е, че Утред е Конан такъв, какъвто е описан от Робърт Хауърд и какъвто явно никога няма да го видим на екран – варварин, майстор на меча, научен, че ако иска нещо, просто трябва да протегне ръка и да си го вземе, живее, прави любов и убива, и това му харесва, и внася хаос в цивилизования свят със самото си присъствие – но цивилизованият свят няма нищо общо с Хайборейската епоха и този път воинските умения не са достатъчни… Или пък са?

Разбира се, трябва да обърнем внимание и на Алфред. Безспорно противоречив образ. Фанатично религиозен от една страна и способен на всякакви грехове – от друга. От самото начало става ясно, че не се страхува да влезе в битка, но предпочита да си решава проблемите с дипломация и властно поведение. Винаги мисли няколко хода напред и е способен да смачка всеки само с няколко думи, но – към края на втория сезон – все още е млад и неопитен, и на моменти допуска ужасяващи грешки, за които и той, и близките му, и всички в Уесекс ще трябва да плащат.

Що се отнася до останалите образи – до един са добре развити, пълнокръвни, живи хора със своите мечти, терзания и положителни и отрицателни качества. Ако опиша всеки от тях подробно, ревюто ще стане прекалено дълго, затова приемете думите ми на доверие. При все че сериалът е пълен със силни жени, тестът на Бехдел (има ли в произведението две или повече жени и говорят ли си за нещо различно от мъже, най-общо казано), с който ми проглушиха ушите в последните години, толкова демонстративно не е преминат, че имам чувството, че Бърнард Корнуел и сценаристите нарочно се гаврят с него. Сериозно, в първия сезон имаме кралица Елсуит, толкова прекрасно ужасна, че зрителят я мрази с удоволствие и, едновременно с това, й съчувства и я уважава, Брида, която извиква усмивка на лицето на всеки само с появата си на екран, Изулт, езическата кралица, която тласка Утред по пътя му… Във втория сезон са Етелфлед, Хилд, Гизела, Тира – все жени, които будят възхищение или поне уважение. И рядко виждаме две от тях в едно помещение, пък какво остава да си говорят? Както и да е, отклонявам се.

Във визуално отношение сериалът е доста интересен. Сниман практически изцяло от рамо, на моменти изглежда все едно камерата просто е била хвърлена насред случващото се – странни гледни точки, друсане и така нататък. Същевременно обаче всичко е премерено съвсем точно и зрителят никога не се губи в действието.

А действие има много, и, в конкретния случай, под „действие“ имам предвид екшън. Битки. Кръв. Много кръв. Много смърт и хаос, и – тук съм съвсем сериозен – може би най-добре хореографираните боеве с мечове, брадви и копия извън източноазиатските продукции, които съм виждал. Не е справедливо. Цял свят полудя по меко казано ужасната бойна сцена на Артър Дейн, пълна с елементарни грешки и необмислени движения, докато това, на което ставаме свидетели в „Последното кралство“, за жалост, беше подминато от доста хора – а то е толкова виртуозно, че в началото човек дори не може да осмисли това, което вижда. Реализъм – много, разнообразие от техники – огромно, психологизъм и тактика – колкото си трябва. А трябва, всъщност, доста. Виждаме как биещите се непрекъснато се дебнат един друг, търсят или се опитват да отворят пролуки в защитата на противника, или пък го дразнят, за да го извадят от равновесие. Виждаме как чистата ярост превръща воина в страшилище, виждаме и как иначе способният боец печели единствено благодарение на късмет. Зрелището и почти митологичният размах в битките във „Викинги“ тук са изтикани на заден план, за да стане ясно, че всеки си има своите слаби места. Никой не е непобедим и няма тактика, която да печели всяка битка – още от самото начало става ясно, че стената от щитове може да бъде пробита, а Утред, макар и страховит воин, не помита противниците както го правят Роло и Рагнар. А, и има много кръв. Вече го споменах неведнъж, знам, но трябва отново – защото почти нищо не е спестено, а в малкото случаи, когато камерата извръща поглед от насилието, зрителят е благодарен за проявената милост. Обаче бруталността не е самоцелна, дори напротив – когато, например, видите един от главните герои, с разкривено от гняв и омраза лице, как превръща врага в пихтия и продължава да го сече и реже дълго време, след като вече го е убил, ще знаете защо постъпва така – и ще го подкрепяте.

В крайна сметка, като изключим „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“, „Последното кралство“ е сериалът, който ме е зарадвал най-много поне в последните десетина години. Няма да твърдя, че е съвършен. Може би има някакви недостатъци, но, ако искате да научите нещо за тях, потърсете друго ревю, за предпочитане – писано от човек, който не е вложил десетки часове от свободното си време в проучване и изработка на субтитри за сериала. Може би трябваше да започна с това, всъщност – една от причините да се влюбя в този сериал се оказа това, че е много приятен за превеждане. В никакъв случай не е лесен, но ми даде интересно предизвикателство и възможност да се потопя в атмосферата на… ами, на всичко, за което четохте в предишните параграфи. Ако харесвате исторически екшън, отделете няколко часа на „Последното кралство“. Струва си.

Tigermaster

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s