РЕВЮ: „Green Book“/“Зелената книга“

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Изключително вбесяващ филм. Тъп, неамбициозен, неадекватен, но пък награждаван. Добре изигран, хубаво сниман, с впечатляващи на моменти ефекти, но, в крайна сметка, дразнещ.
Ще има спойлери.


Така… Нека започна с финала. С коледния финал, изпълнен с коледни клишета, извадени от коледна комедия – от онези, които телевизии като “Холмарк” бълват с тонове около края на декември. След дългата (цели два месеца, хей, не е шега работа това) раздяла семейството се събира за Коледа, идват и приятелите – всеки – научил нещо ново, станал по-добър човек, и има коледно настроение и коледна атмосфера, от която човек се чувства като преял с коледни сладкиши и му иде коледно да повърне. Или поне аз бях така. Всичко е толкова пресилено, толкова захаросано, че просто идва в повече. За жалост, този финал е напълно подходящ за блудкавия и захаросан филм, с който си загубих времето.

А филмът наистина е блудкав и захаросан, зле написан и режисиран с финеса на самолетна катастрофа. И празен, всъщност, много празен – заради което пълня ревюто с излишни приказки сега – но май е време най-после да тръгна по същество.

Вдъхновен от действителна история и написан от Ник Валелонга, син на главния герой Тони Валелонга (Виго Мортенсен), филмът разказва за турнето на пианиста Дон Шърли (Махършала Али) в южните щати от края на шейсетте години на миналия век. Музикантът наема Тони за шофьор и охрана по пътя. Между двамата на пръв поглед няма нищо общо – Шърли е чернокож, изтънчен, добре образован, богат и самотен, а шофьорът му е бял, прост, необразован, бияч, расист и тарикат на едро и дребно, живеещ в една къща с три поколения на семейството си. По време на пътуването всеки от двамата научава по нещо за другия и всеки от двамата израства като личност.

Това знаех за филма предварително и заради това го гледах – и, макар че, реално погледнато, краткото резюме в предишния параграф отговаря на истината, накрая се чувствах измамен – едно, че, въпреки усилията на актьорите, цялото нещо е напълно неубедително, и друго, че, всъщност, в целия филм не се случва почти нищо, което да си струва разказването – просто двама мъже пътуват два месеца из Юга и преживяват някакви дребни премеждия. На моменти забавлява, но недостатъчно. Можеше да е филм за турнето на един гениален музикант и съпътстващите го преживелици, за това как лъскавият образ на сцената върви ръка за ръка с лишенията и мизерията на пътуването, за това как музиката на гениалния музикант въздейства на хората, за това как въпреки непредвидените обстоятелства, човешките усилия и талант нареждат всичко… Не беше такъв филм. Беше филм за расизъм – което е ОК, разбира се, но щеше да е още по-ОК, ако ги нямаше някои проблеми.

Първо, Тони Валелонга е прекалено идеализиран – подозирам, защото сценарист е синът му. Човекът на практика няма отрицателни качества, извън факта, че не е получил достъп до образование. В началото би трябвало да е брутален расист – изхвърля две чаши само защото от тях са пили негри. Съвсем скоро след това обаче приема предложение за работа от негър, въпреки че има връзки и възможности, а после научаваме, че Валелонга е почитател на изпълнители като Арета Франклин и Литъл Ричард и, докато е служил в армията, се е разбирал добре с негрите готвачи там и дори от тях е научил колко вкусно нещо са пилешките крилца. В първите минути непрекъснато някой казва на зрителите колко голям расист е Тони Устата, как нямало да изкара и един месец на тази работа и така нататък. Ъ… Този ли расист ще се радва на негърската музика повече от негъра музикант, когото кара? Той ли ще приеме да се подчини на негър, когато има други възможности? Да, опитаха се да го покажат като притиснат до стената, обаче как да вярвам, че наистина е така, като няколко сцени по-рано ни го показаха как с тарикатлък си спечели приятелството на един от по-богатите италианци в Ню Йорк? И уж тъп, обаче с хитрост може да се измъкне от почти всяка ситуация, а от онези, за които хитростта не помага, се измъква с юмруци, защото е як и готин пич, и уж расист, обаче харесва всичко, което е успял да попие от негърската култура, и с негри се държи като с равни. Хайде моля.

Второ, Дон Шърли е – поне за мен – един непоносим нещастник. Това, само по себе си, не пречи – може да се направи интересен филм за такъв, пък и този беше по-консистентен от Тони. Шърли е изключителен сноб, гледа всички около себе си отгоре, унижава хората със самото си присъствие и, оставам с впечатлението, не вижда разликата между достойнство и арогантност. Дори в собствения си дом е поставил трон, на който седи, докато разговаря поне с хората, които интервюира за шофьорската работа. Отново, това, само по себе си, не пречи – дори напротив, дава възможност на образа да израсне до нещо по-човечно. Пречи фактът, че тези му качества не играят съществена роля в историята – с Шърли се случват немалко неприятни нещица – отказват му да пробва костюм, отказват му тоалетна, отказват му вечеря в ресторант, арестуват го и така нататък – но нито едно от тях не се дължи на факта, че музикантът се държи нетърпимо – всичко е, защото е чернокож. (И, в една сцена, защото си пада по мъже.) Дори това, че другите чернокожи не го харесват, също е, защото е чернокож, пък се държи изтънчено и носи костюм, все едно е прислужник на бял. Тук идва и един доста неприятен проблем – почти мога да приема, че Шърли и Валелонга ще се сприятелят (макар че е трудно – единият непрекъснато гледа другия отгоре, унижава го и всякак се старае да му смачка самочувствието), но как точно да приема, че Валелонга ще прехвърли отношението си към Шърли върху останалите чернокожи, при положение, че те – почти всичките – са, да се изразя меко, прости бачкатори, чийто контраст с пианиста непрекъснато се набива в очите на зрителя? Още повече, че пътуването беше само два месеца – а не съм сигурен, че за толкова време един уж дълбоко вкоренен предразсъдък може да бъде премахнат. (Това, разбира се, ако приемем, че Валелонга изобщо е бил расист, но, както писах по-рано, расизмът му не е убедителен.)

Трето, във филма просто не се случва почти нищо интересно, да не говорим колко е еднообразно всичко. Нов град – расизъм – писане на писма – триото свири, нов град – расизъм – триото свири – писма, нов град – расизъм… Случва се някое дребно проблемче, обаче Тони Устата ще спаси положението с тарикатщина или бабаитщина, а в единствения случай, когато това не стига, Дон Шърли, този горък потиснат малцинствен образ, се обажда на своя личен приятел Робърт Кенеди да измъкне него и шофьора му от неприятната ситуация. Ъх…

Четвърто, с изключение на точно една сцена, музиката в този филм за гениален музикант просто няма значение. Дори едно от нещата, които ми допаднаха в това отношение, се оказа, че го няма – а именно, благодарение на умело използване на монтаж и специални визуални ефекти, човек лесно ще реши, че Махършала Али сам си свири партиите на пианото – изглежда доста впечатляващо – обаче тези партии са изсвирени от композитора на филма Крис Бауърс.

Пето, като за филм, защитаващ уж прогресивна кауза, “Зелената книга” успява да е адски назадничав по почти всички параграфи. Италианците, етническото малцинство, изглеждат и се държат като извадени от пародия на гангстерски филм, без значение в коя обществена прослойка се намират. (А Тони Валелонга няколко години след събитията в този филм успява дотолкова да направи впечатление на Франсис Форд Копола, че Копола му дава роля в “Кръстникът” и по този начин поставя началото на доста дълга актьорска кариера.) Съпругата на един от поддържащите образи ще получи романтично писмо едва след като сготви на мъжа си. (Защото това е функцията на жената в семейството – да готви. Прогресивно.) С изключение на главния герой, най-високопоставените чернокожи във филма са сервитьори без реплики – те поне са добре облечени. (Дон Шърли в реалния живот е бил добър приятел с музиканти като Нина Симон – как пък това изобщо не беше отразено в целия филм? Как пък не намериха начин да ни покажат дори един чернокож на добра позиция в обществото?) Абсурдната сцена, в която белият учи негъра да бъде негър и да яде пържено пиле от “KFC” като стереотипен негър, не искам и да я коментирам. (Ама я изкоментирах току-що. Съжалявам.)

Шесто, макар режисурата на Питър Фарели да е приемлива на чисто техническо ниво, поне докъдето стигат познанията ми, подходът към буквално всяка сцена е напълно лишен от деликатност. Непрекъснато набиване на контраста между Шърли и средата, непрекъснато набиване на някоя несправедливост, чисто визуално, непрекъснато… Всичко. И дори когато Шърли за миг се оказа обкръжен от чернокожи, които могат да му бъдат равни – останалите музиканти в единствената сцена, където музиката беше важна – режисьорът не показа дори лицата им както трябва. Добре…

Седмо… Осмо… Девето… И още много. След всичките отличия, с които този филм беше награден, получихме едно нищо. Комедийка, която не забавлява достатъчно, музикален филм, в който музиката няма значение, расистки филм против расизма… Определено не очаквах и, което е по-важното, не исках това. Филмът, всъщност, има немалко достойнства и докато го гледах, поне не ми идеше да замерям екрана с тежки и остри предмети. По-добър е от другите тазгодишни претенденти за “Оскар” за най-добър филм, с които си загубих времето – “Бохемска рапсодия” (спрях го по средата, понеже чистата скука, откровените лъжи и пълните глупости започнаха да ми идват в повече) и “Черната пантера” (“Стомана“ с Шакил О’Нийл имаше по-малко сюжетни дупки, честно) – но това просто не стига. Това ли е най-добрият филм от миналата година? Нещо, в най-добрия случай, поносимо? Ако искате по-качествен филм, засягащ подобна тематика и подобна двойка образи, гледайте “Умирай трудно 3” отново. Съвсем сериозно. Ще ви хареса повече.

Tigermaster

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s