РЕВЮ: „Tenet“/“Тенет“

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Май трябваше да е по-добър.

След половин година липса на културен живот, наложена от пандемията от КОВИД-19, нямах търпение най-после отново да вляза в кинозалата, да се порадвам на зрелище и може би да получа добра история и радващи герои. Не разполагах с кой знае какви избори – както знаете, немалко премиери бяха отложени или направо прехвърлени към услуги за гледане на филми онлайн. Кристофър Нолан обаче е кинаджия до мозъка на костите си и даде ясно да се разбере, че новото му творение ще бъде прожектирано на голям екран. Похвално, бих казал, а и от филмите, които в последно време се прожектират в най-близкото до мен кино, единствено „Тенет“ събуди интереса ми, затова просто трябваше да отида и да го гледам.

Останах доволен. Горе-долу. Само горе-долу. Това е проблем. Отидох с очакването – и искането – филмът да ме размаже. Да получа нещо огромно, мащабно, идейно, смачкващо. Някога, много отдавна, получих именно това от „Престиж“, а няколко години по-късно „Генезис“ ми даде същото, но подкрепено с чудесно замислен екшън и добре калкулирана фантастична история. Междувременно, Кристофър Нолан съумя да възроди Батман, след като Джоуел Шумахер го уби ритуално с нелеп костюм, неонови цветове и преиграни злодеи, а близо десетилетие, преди да се захване с прилепа, извади „Мементо“ – отново, един твърде интересен и впечатляващ филм, в който – както и в „Престиж“ и „Генезис“ – всичко беше калкулирано с часовникарска точност. А през 2012 година излезе „Възходът на Черния рицар“. Там също всичко беше калкулирано с часовникарска точност – само че часовникарят май беше пиян и/или със завързани очи, та филмът беше тотално раздрънкан – дотолкова, че имаше грешно снадени сцени, но пък подплатени с дразнещите похвати на Кристофър Нолан, които лъснаха толкова яко, че ме отказаха от следващия му филм – „Интерстелар“. На тези похвати ще обърна внимание след малко. Сега ще кажа само, че третият филм за Батман успя да съсипе впечатлението ми от почти всичко писано и режисирано от Нолан по-рано. Май само „Престиж“ все още ми харесва толкова, колкото когато го гледах за пръв път. Всичко друго обаче беше развалено и, честно казано, не съм сигурен, че щях да гледам „Тенет“ на голям екран, ако не бях зажаднял толкова за кино. Но да, все пак, очаквах огромен филм – а и идеята за филмов палиндром, в който времето тече едновременно в различни посоки, беше доста примамлива.

Горният параграф обаче показва точно какво ще получите от филма – а именно, нещо абсурдно елементарно, праволинейно и дори глупаво, но разказано по ненужно увъртян начин и с разбъркана хронология. Аз можех да кажа, че съм харесвал Кристофър Нолан много, преди да гледам третия му филм за Батман. Нолан можеше да разкаже историята на „Тенет“, без изобщо да намесва обръщане на времето или какъвто и да било друг фантастичен елемент, невиждан във филм за Джеймс Бонд. Защото сюжетният скелет тук е точно на филм за Джеймс Бонд – и то не за съвременния, сериозен Бонд на Даниъл Крейг, а за неумишлената пародия, изиграна от Роджър Мур преди повече от три десетилетия. Зъл руски трафикант на оръжия иска да унищожи света просто защото иска да унищожи света, а и, освен това, мачка съпругата си – която тук е момичето на Бонд. Много специален суперагент с много специални умения трябва да го спре и да спаси момичето. Имаме даже вариант на Кю – знаете, този, който даваше странните джаджи на Бонд някога. Това е всичко. Тук-таме има по някой сюжетен обрат, но когато схванете механиката на обръщането на времето, всичко става толкова предвидимо, че единственото, което ще ви попречи да заспите от скука, е зрелището на екрана. (И силният звук в залата – защо трябва да го надуват толкова, по дяволите?) Истината обаче е, че фантастичните сцени, които вече споменах, през по-голямата част от филма щяха да стоят като кръпка върху цялата елементарно съшита история, ако не бяха толкова зрелищни и добре изпълнени. Има няколко сюжетни обрата, свързани с фантастичния елемент. За всичките вероятно ще се досетите в средата на филма или преди това. Всичките могат да бъдат извадени от историята, без целостта й да бъде нарушена кой знае колко.

Само дето е по-добре да си останат във филма, защото фантастичният елемент е, както казах, зрелищен и страхотно изпълнен и аз поне никога преди не съм виждал нещо такова на екран. Все още дори не мога да си представя как са сглобени някои от бойните сцени, в които едни се движат напред във времето, а други – назад, и едните взаимодействат с другите непрекъснато. Екшънът като цяло осмисля гледането на филма, особено на голям екран – добре хореографиран и страхотно изпълнен. По време на динамичните сцени (а те не бяха малко, между другото) изобщо не ми пукаше за проблемите в сценария, на които отделих толкова време горе и на които ще отделя още няколко думи в следващия абзац. Просто гледах със зяпнала уста и се радвах като тийнейджърче, което за първи път гледа „Матрицата“.

За жалост обаче сценарият заслужава още критика. Защото е писан от Кристофър Нолан, а той, изглежда, твърдо вярва, че зрителите му са малоумни. Всичко, буквално всичко е обяснено като за олигофрени – не само механиката на времето, ами и отношенията между трафиканта на оръжия и съпругата му. Жената толкова пъти обясни как той я мачка, че просто им изгубих бройката, и, в случай че не сме разбрали как мъжът й я мачка, имахме и сцена, в която той я смля от бой. (За жалост, понеже трябва филмът да се вмести във възрастов рейтинг за тийнейджъри, сцената е почти напълно лишена от емоционално или дори физическо въздействие, между другото – просто защото ударите и резултатите от тях не се виждат.) Това са дразнещите похвати на Нолан, които споменах по-рано – прекалената обяснителност, съчетана с претенциозност. Това присъства във всичките му филми, които съм гледал, и когато човек започне да го забелязва, няма как да не започне поне малко да се дразни. Ами, съжалявам, обаче не съм тъп. Разбрах и как се обръща времето, и как руският злодей тормози жена си. Няма нужда да ми се набива в главата постоянно.

Другият сериозен минус е музиката – която сама по себе си може и да не е лоша, обаче с надутия до безобразна степен звук в кинозалата на моменти беше буквално физически неприятна. Отново, земетръсното басово дуднене е типично за филмите на Нолан, затова обвинявам него, а не композитора Лудвиг Горансон.

Третият сериозен минус е Кенет Брана – актьор от класа, принципно, но образът му тук – злодеят – е тотална карикатура и това до голяма степен се дължи на актьорското изпълнение.

Елизабет Дебики в ролята на момичето на Бонд обаче е в другия полюс. Сценарият, реално, не й дава почти нищо, с което да работи, обаче от малкото, с което разполага, актрисата успява да изтръгне страхотен образ, много по-въздействащ, отколкото има право да бъде. (А и е някак освежаващо да видим екшън филм от такъв тип, в който девойката в беда стърчи близо глава и половина над суперагента, без това да се прави на въпрос. Просто го има там и това е.)

Нещо подобно може да се каже и за Робърт Патинсън – при все че сценарно образът му е напълно никакъв – нещо като помощник за главния герой, ако и толкова, човекът е толкова страхотен тук, че направо ми става неудобно от това колко го мразех около поредицата „Здрач“ някога.

Овациите обаче остават за Джон Дейвид Уошингтън в ролята на безименния главен персонаж. Бях забравил колко ми липсват екшън герои като него. Той е просто готин. С много силно физическо присъствие (и страхотни бойни сцени), но без дори да се опитва да тежкарее нито със забавни лафчета като герой от екранизация на Марвелски комикс, нито с пресилена псевдосериозност като съвременния Бонд или Батман.

И тъй. В крайна сметка, „Тенет“ си заслужава гледането на голям екран. Филмът е мащабен, добре изигран (като изключим Кенет Брана) и изпълнен със зрелищен екшън. Жалко, че не е по-добре написан.

Tigermaster

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s