Ловкини на духове и гнили домати

0

В предишната статия обещах да поразчепкам новия „Ловци на духове“.

Тъй като не съм гледал филма, а – за момента – нямам и намерение, не мога да се впусна в обективен анализ на качествата му. Не че това е притрябвало на някого, всъщност – един анализ на новото произведение на Пол Фейг няма да наклони ничие мнение в никоя посока, особено пък ако идва сега, толкова време след премиерата му. Това, на което ми се ще да обърна внимание, е свързано най-вече с оценките на „Ловци на духове“ по разни сайтове, както и с причините филмът да се окаже провал.

Има още

Advertisements

Филмите, които счупиха киното

1

Това ще е дълъг материал. В момента, както започвам да го пиша, не знам дали няма да се наложи да го разбия на две или дори три части – защото ще трябва да бъдат споменати доста филми. Както и в предишните статии на близка тематика, и тук ще стане дума основно за пуканковото кино. Може би се питате защо пиша толкова много за творения, за които на никой сериозен киноман не би трябвало да му пука. Ами… На мен ми пука. Сигурно защото не съм сериозен киноман, знам ли и аз? В едно отношение вероятно никога няма да се променя – винаги, откакто се помня, съм обичал адреналинови истории. Дайте ми екшън и приключения и ще бъда щастлив… Или пък няма. Зависи от много неща – именно на някои от тези много неща ще се опитам да обърна внимание в тази статия.

Ще изброя няколко филма, които – според мен – са запратили съвременното холивудско кино в съвсем погрешна посока. Този път – за разлика от предишните статии – не претендирам изобщо нито за правота, нито за обективност. С други думи, това, което ще прочетете тук, ако имате нужното търпение, ще бъде просто едно дълго лично мнение. Нищо повече. Но пък и нищо по-малко. Ако някой не е съгласен, ще се радвам да прочета причините за това.

Другото, което трябва да спомена още в самото начало, е, че тук ще стане дума единствено за филми, появили се в и след 2000 година. Това – вече – е достатъчно голям интервал от време, в който комерсиалното екшън кино претърпя доста сътресения. Какви? Ще прочетете сега.

Има още

РЕВЮ: „X-Men: Apocalypse“/“Х-Мен: Апокалипсис“

0

Трейлър

IMDb

Забележителен филм, бих казал. По много начини. Вероятно най-забележителният, на който ще имаме шанса да се насладим тази година. Не се шегувам. “Х-Мен: Апокалипсис“ е, в много отношения, едно напълно посредствено, макар и забавно творение, за което колкото повече мисля, толкова повече бъгове откривам. Има, в действителност, немалко добри страни, но не те правят филма забележителен. Не. “Х-Мен: Апокалипсис“ е нагледна илюстрация на точно всичките проблеми на съвременното екшън кино. Не ми ли вярвате? Прочетете ревюто и ще се уверите. (Ще има немаркирани спойлери.)

Има още

За успехите на “Марвел” и други странни явления

1

Няма нищо странно в успехите на комиксовите екранизации, всъщност. Маскираните герои отдавна не са нещо, от което се интересуват единствено пропаднали гийкове. Ако изобщо някога са били това, защото колкото и американските филми (и комедийни сериали като “Теория за Големия взрив”) да се опитват да представят образите от комиксите като нещо извън мейнстрийм културата, фактите са налице – всички гледат филми със супергерои. Има още

РЕВЮ: „Ender’s Game“/ „Играта на Ендър“

2

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Гледах филма преди поне две седмици, но до момента все нямах време да седна и да напиша няколко реда за впечатлението, което ми остави. Предполагам, че вече не може да бъде гледан в българските кина, поради което от ревю вече няма много смисъл. Все пак ми се ще да кажа няколко думи, пък кой знае?

Има още

РЕВЮ: “The Lone Ranger”/ ”Самотният рейнджър”

4

Трейлър на филма

Страницата на филма в IMDb

Гледайте го, докато все още можете. Филмът е просто страхотен. За нещастие е бокс-офис провал от епични пропорции, така че надали ще имате възможност да го видите в кинозала още дълго време. А, повярвайте ми, тази година няма – просто няма – филм, който да си струва големия екран повече. Има още

“Умирай трудно” 1-5 – 25 години екшън

4

Двайсет и пет години на голям екран. Пет филма. Безброй имитации. Герой, превърнал се в жанрова икона. И тъй нататък. Филмовите поредици, за които може да се каже нещо подобно, се броят на пръсти. А тези без откровено фантастични елементи, освен серията за Джон Маклейн, естествено, май са само две – филмите на Силвестър Сталоун за Роки и Рамбо. Което пък донякъде обяснява защо главната роля в “Умирай трудно” отива при Брус Уилис едва след като Слай отпада като вариант. Но за това – по-късно.

Преди да продължите с четенето, добре е да знаете, че приемам, че сте гледали и петте филма поне по веднъж. От тук нататък няма да предупреждавам за спойлери, нито ще се опитвам да ги прикривам или заобикалям по какъвто и да било начин.

Има още